Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

duo 3 thumb largeГръцкият премиер А. Ципрас и предстоятелят на Гръцката църква архиеп. Йероним обсъдиха промените, които правителството предлага относно отношенията между църквата и държавата. Управляващата партия на СИРИЗА вече внесе в парламента своето предложение за промяна на чл. 3 от Гръцката конституция, засягащ църквата. Предлага се този член да започне с изречението: Гърция е религиозно-неутрална държава.

Атинският архиеп. Йероним заяви, че правителството не е уточнило какво разбира под „религиозно-неутрална държава“. „Ние имаме желанието да решим противоречията между църквата и държавата, натрупали се в продължение на един век. Ако под религиозна неутралност се разбира германският модел, където държавата и църквата са разделени, но работят заедно и се подкрепят, аз съм „за“ такава неутралност. Ако обаче се има предвид френският модел на „неутрална“ държава, който налага атеизъм, то аз съм против. Затова правителството трябва да изясни възгледите си“, така коментира архиеп. Йероним официалното предложение на СИРИЗА отпреди няколко дни. В отговор гръцкият министър председател А. Ципрас отиде при предстоятеля на Гръцката църква, за да обсъдят промените.

След срещата беше публикувано комюнике за постигнатите договорености, но Атинският архиепископ веднага уточни, че има разлика между договорено и гласувано, и че окончателното решение няма да бъде негово, а на цялата Йерархия, т. е. на събора на всички архиереи в страната.

Според публикуваното комюнике:

- клириците и църковните служители ще продължат да получават заплатите си от гръцкия бюджет; престават да бъдат обаче държавни служители и преминават изцяло под управлението на църковните организации (митрополиите);

- църквата гарантира постоянен брой места за клириците и служителите си, а държавата се ангажира да покрива заплатите им; ако църквата обаче реши да увеличи броя на своите служители над този към настоящия момент, то държавата няма да заплаща допълнителните средства;

- парите за годишните заплати ще се отпускат като „компенсация“ на държавата към Гръцката църква заради недвижимото църковно имущество, което е предадено на държавата; държавата признава, че е „длъжник“ на църквата във финансово отношение;

- клириците ще имат както и досега за свой „началник“ своя митрополит. Няма да имат обаче защитата на закона като държавни служители и, следователно, ще бъдат под пряката юрисдикция на митрополита, а не на държавата; така митрополитите ще имат право да решават бъдещето на свещениците и другите църковни служители изцяло по свое усмотрение;

- държавата и църквата създават общо дружество, което ще управлява църковното имущество, като приходите ще отиват за благотворителни и социални цели; дружеството се ангажира да разреши случаите за спорна недвижимост (особено в т. нар. „нови земи“ в Северна Гърция), която по тази причина остава блокирана и е предмет на съдебни спорове;

- Гръцката църква гарантира на конституционно ниво своята автокефалия, действието на Патриаршеския и синодален акт от 1928 г. и църковния режим в Крит и Додеканезите;

Въпросите, които според гръцките медии остават неясни след срещата на Ципрас и архиеп. Йероним са:

- съществува ли възможност държавата да не спази задължението си да изплаща годишна компенсация на църквата? как ще се заплаща трудът на свещениците в такъв случай? според публикуваното комюнике договореността престава да действа, ако не се спазват всички условия по нея;

- какво ще стане, ако един митрополит реши да „уволни“ клирик или служител? Как ще бъдат защитени те, след като вече няма да са държавни служители?

- кой ще поеме изплащането на пенсиите на клириците?

- какво означава в детайли религиозната неутралност на държавата – означава ли това, че религиозни малцинства или атеисти ще имат правото да прибягват до съд, който да издава решения в ущърб на Православната църква?

Съюзът на гръцките клирици реагира отрицателно на обявените споразумения. Архиеп. Йероним ги успокои, че епископатът няма да им наложи свои решения, без да е обсъдил всички техни възражения. Бившият гръцки премиер Е. Венизелос коментира, че възраженията на клириците са разбираеми, защото те искат да имат юридическа и икономическа сигурност, искат да имат яснота и прозрачност за доходите на семейните клирици, от които живеят семействата им. В същото време той определи договорените условия като много благоприятни за църквата и не очаква остра реакци от страна на архиереите.

Св. Синод излезе с изявление, в което казва, че не става дума за подписан договор, а за изразени позиции. Св. Синод приветства решението на правителството да признае приноса и историческата роля на църквата за развитието на гръцкия народ и идентичност; целта на промените е да даде автономия на църквата от страна на държавата; признава се, че държавата дължи обезщетение на църквата за предадената недвижима собственост и затова ще изплаща възнагражденията на клириците; махането на кръста и християнските символи от гръцкото знаме е несериозно и невъзможно, а „вярата в Гърция е факт (fact), който не може да бъде пренебрегнат по никакъв начин“.

Източник: Ромфеа


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uud98 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.