Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)

pisidias sotiriosМитрополитът на Писидия Сотириос (Трамбас), под чиято юрисдикция е и курортната област Анталия в Турция, се обърна към християните от неговата епархия, между които има много руснаци. В пастирското си послание той обяви, че православните християни принадлежат към Църквата на Христос, която е една и обща за всички, независимо от националния им произход. Той увери християните, че в ръководената от него епархия той е каноничният и отговорен пред Бога епископ и затова те не бива да се смущават от забраната на Московска патриаршия (която не назовава изрично) християните с руски произход да не се приобщават с Христос в гръцките храмове в епархията му. Това е ерес и източник на разделение, което Христос не желае. 89-годишният митр. Сотириос, дългогодишен мисионер в Южна Корея и митрополит на православните там до 2008 г., призова вярващите да нямат чувство за вина, когато се причастяват със св. Христови тайни, защото на такива забрани се радват само бесовете и тези, които ги налагат съзнателно или поради неразбиране на това, което вършат. И по-конкретно пастирското послание гласи:

Обични братя и сестри в Господа, 

Ап. Павел предупреждава епископите: „Да внимавате за себе си и за цялото паство, на което Светият Дух ви постави епископи, за да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28). А Господ каза: „Добрият пастир жертва живота си заради овците“ (Иоан 10:11). Опитвайки се да изпълня задълженията си като ваш епископ и духовен отец съм задължен, освен другите неща, да пазя единството на стадото, което ми е поверил Главата на нашата Църква, нашият Господ Иисус Христос чрез Църквата-майка, както и неговото мирно духовно развитие.

Тъй като някои от вас, поради незнание на църковния ред, се смутиха и разстроиха дали скорошните решения на Московска патриаршия важат и за тях, които живеят в областта на Анталия и са част от паството на св. Писидийска митрополия, подчинена църковно на Вселенската Константинополска патриаршия, се обръщам към всички вас със следното писмо:

Всички православни вярваме в „една, света, съборна и апостолска Църква“. Едната Църква, която включва вярващите от всички народи, без разграничение. 

Ап. Павел пише, че в Христовата църква няма национални различия: „няма вече юдеин, ни елин..., всички сте едно в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).

Тази една Църква (имаме предвид Православната църква, която пази непроменено догматичното и нравственото учение на Христос и на апостолите до днес) се е разпространила на всички земни континенти според Господнята заповед: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух“. От апостолските времена кръстените християни на всяко място образуват своята местна църква.

За обгрижването на вярващите, извършването на св. тайнства на Църквата (божествената Евхаристия и др.) и за да осигури единството на местната църква във всеки град, апостолите са ръкополагали и поставяли по един епископ.

Този епископ е вземал името на съответния град – например, Лин, епископ на Рим, Яков, епископ на Йерусалим, Игнатий, епископ на Антихоия, Марк, епископ на Александрия, и т. н. Също така всяка местна църква е вземала името на града, а не на народа, към който принадлежи.

Затова ап. Павел изпраща своите писма до църквите, които е основал, и ги нарича с името на града, например: „До църквата Божия в Коринт“ (1 Кор. 1:2) или „До членовете на църквата в Солун“ (1 Сол. 1:1) и т. н.

Оттогава всеки епископ има пълната отговорност за обгрижването на вярващите в своята епископия и никой друг. Никой няма правото да се намесва във вътрешните въпроси на друга епископия без знанието на местния епископ. Например друг епископ, митрополит, патриарх не може да отиде в чужда епископия и да отслужи божествената Литургия или каквото и да е друго без знанието на местния епископ.

Не може да проповядва на вярващите или да им дава духовни или други насоки, без да го знае местният епископ. Същото важи и за свещениците, дяконите и свещените певци.

Следователно нито клириците, нито миряните са длъжни да приемат заповеди от други епископи, митрополити или патриарси, освен чрез своя собствен епископ-митрополит.

Това е редът, който пази обединена нашата една, света Православна църква и който се основава на решенията на вселенските събори.

Следователно, обични мои духовни чеда, никой външен епископ, митрополит или патриарх няма правото да заповядва на вас, които принадлежите към паството на св. Писидийска митрополия и на екзархията на Анталия, в кой храм да се черкувате и къде да се причастявате, а още по-малко има правото да ви заплашва.

Пред Христос и едната света Негова Църква тези неща нямат никаква валидност и ако вие не обърнете внимание на тези забрани, не чувствайте никаква вина.

Вина трябва да чувстват тези (колкото и високо да са и каквито и църковни санове да имат), които със своите антиканонични действия се стремят със заплахи да отдалечат вярващите от Църквата, да прекъснат общението им с техните свещеници и епископ, така че те нито да се изповядват, нито да се причастяват.

Тези действия правят щастлив единствено антихриста, който воюва с Христос и с Църквата Му. Всички разумни хора дълбоко скърбят за подобни сатанниски действия.

Ако те желаят да подкрепят своите действия с оправданието, че се обръщат не към всички православни в Анталия или други области, но само към хората от тяхната народност, тогава се разкриват като нарушители на великите събори, които осъдиха етнофилетизма като ерес. Всеки епископ има правомощия в своята епископия.

Никой епископ не може да простре властта си извън местните граници на своята епископия и да изиска от християните, които принадлежат към други, отдалечени епископии, митрополии или патриаршии, да се подчиняват на заповедите му, само защото са от една и съща народност с него.

Етнофилетизмът беше осъден като ерес от събора през 1872 г., защото той разрушава църковните основи на християнската вяра: 1) „народностният“ критерий противоречи на църковното устройство, защото нарушава догматично и административно единството на поместната църква. Поместната църква се определя с териториално-географски критерии, докато „народностният“ критерий разделя и противоречи на църковното събитие и участието в тайнствато на божествената Евхаристия под един епископ във всяка епархия.

Обични мои братя и сестри в Господа, ние ви обичаме всички, независимо каква е вашата народност, и сте добре дошли в нашата митрополия и в нашите храмове, които, както знаете, придобихме с много жертви. Нашите свещеници продължават да отслужват божествената Литургия и другите църковни дейности. Никой не бива да се чувства виновен за това, че продължава да се черкува в Анталия и в Алания. Напротив, ще се радват Христос и св. Богородица, св. ап. Павел, св. Алипий и всички светци по нашите места, които ви приемат в своите храмове.

Единствените, които ще скърбят за това, са бесовете и онези, които допринасят за това състояние съзнателно или поради незнание.

Които се колебаят, нека се помолят и решат: на Христос ли искат да се харесат, или на хората?

Ап. Павел във всеки случай казва: „Ако исках да се харесам на хората, нямаше да стана Божи служител“ (Гал. 1:11).

Завършвам своето писмо с предупреждението на св. ап. Павел: „Братя мои, радвайте се, напредвайте, подкрепяйте се един другиго, бъдете единомислени, живейте в мир и Бог на мира ще бъде с вас“ (2 Кор. 13:11). 

Източник: Ромфеа


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu8yx 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.