„Бъдете сигурни, че ние ще решим украинския въпрос по каноничен начин и за доброто на украинския народ“, заяви патр. Вартоломей по време на среща с Верейския митр. Пантелеймон и гръцки поклонници в патриаршеската резиденция във Фенер. Патриархът заяви, че искането на украинците за църковна независимост не е нещо ново, но то се е появило след образуването на независима украинска държава, в началото на 90-те години.
„Украинците имат право да получат своята автокефалия, както и всички балкански народи, които до определен момент се намираха под пряката юрисдикция на Вселенската патриаршия и после се отделиха... Защо всички други имат правото да имат автокефалия, а 45-50 милиона украинци да нямат това право. Това е несправедливо“, заяви патр. Вартоломей.
На Балканите първа получава църковна независимост Православната църква в новообразуваната Гръцка държава. През 1833 г. светската власт в страната обявява Гръцката църква за независима от Вселенската патриаршия. Патриаршията признава независимостта на Гръцката църква едва през 1850 г. с издаване на Томос за автокефалия.
През 1879 г. автокефалия получава Сръбската църква. През 1865 г. автокефалия обявява Румънската църква, а Константинопол я признава с томос през 1885 г. През 1922 г. Албанската църква провъзгласява своята независимост, като Константинопол признава това решение през 1937 г.
Българската църква обявява своята независимост от Фенер през 1872 г., още преди образуването на независимата българска държава. Каноничният статут на Българската екзархия е уреден едва през 1945 г., когато патр. Вениамин издава Томос за автокефалия на Църквата в България.
В момента с неуреден каноничен статут на Балканите е Православната църква в Македония, която обяви автокефалия през 1967 г., но до момента не е призната от Сръбската православна църква, от която тя се отделя още в рамките на Югославия. Църквата в Македония отправи молба към Българската патриаршия да ѝ съдейства за връщането ѝ в семейството на каноничните църкви, както и към Вселенска патриаршия.