Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

ARXIEPISKOPOS MONOS PLATIA„Болен съм от рак. Не бих искал да го крия. Искам да съобщите това на всички, така че да го знае и последният жител на Кипър“, така започва интервюто на Кипърския архиеп. Хризостом пред журналист на Филелевтерос. Предстоятелят на Кипърската църква за първи път говори публично за болестта си, за смъртта и за претендентите за неговото място. 

Кипърският архиепископ е пожелал християните в Кипър да знаят за здравословните му проблеми, а именно, че е диагностициран с рак на черния дроб и след операции за отстраняване на тумора му предстои химиотерапия. През следващата седмица архиеп. Хризостом ще замине за Лондон, където ще бъдат проведени операциите.

„Когато разбрах диагнозата, се притесних, разбира се. Не може иначе. Но после го приех, а и аз съм вече на възраст. Мисля, че това, което можех да дам на Църквата, вече го дадох с много любов. И да си отида, ще бъда щастлив, защото съм изпълнил пастирския си дълг... Не се боя от смъртта, защото много съм мислил за нея. Винаги съм бил убеден, че от момента, в който съм се родил, може да не ми се случи нищо друго, но със сигурност ще умра. Щом се роди човекът, знае, че ще дойде денят, в който ще си замине. Ние трябва да приемем това. Бог е създал човека безсмъртен, смъртта идва в нас чрез греха. Но аз имам пълнота в живота си, не усещам празнота в себе си и затова смъртта не ме плаши“.

„Като разбрах диагнозата си, се промених – станах по-строг. Защото не искам да оставям нерешени проблеми след себе си. Искам този, който дойде след мене, да намери Църквата в спокойно състояние. И особено спрямо епископите, които, позволете ми израза, бях оставил на автопилот. Но сега си казах: не, всеки трябва да бъде на мястото си и да си върши работата. Аз не зная кога ще си отида, но не искам да оставям нерешени проблеми. Искам моят наследник да не намира Кипърската църква потънала в проблеми, както бях аз“.

На въпроса как гледа на онези своя събратя, които очакват той да си отиде, за да наследят Кипърската катедра, и не се ли притеснява от тези коментари, той отговаря: „Не, това е нещо естествено. Все някога ще си отида. Всеки от нас – днес аз, утре друг, вдругиден – трети. Това място не е мое. Но когато чуя, че някои се подготвят, ми става тъжно, защото някои са малки и ще си останат малки. А не е добре някой да остава малък. В Църквата трябва да имат някакво ниво. Но не ме безпокои този въпрос, в крайна сметка това е техен избор. Все пак е добре да имаме търпение. Бог ни е отредил време за всичко и е добре да не се бърза“.

„На болните от рак ще кажа: Не се страхувайте! Имайте надеждата си винаги в Бога. Бъдете силни и свободни. Не мислете за болестта, защото Бог много ни обича, много повече от нормалното. Той обича човека, когото създаде по Свой образ – обича го. Ракът е лечима болест, а ние сме винаги Божии – и живи, и мъртви, на Бога сме. Той се грижи за нас и как няма да се грижи за тези, които е създал по Свой образ и подобие?! Затова не се страхувайте“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uwr8d 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.