На 27 и 28 юли в Киев бяха отбелязани 1030 години от покръстването на Киевска Рус. На тържествата не присъства Московският и на цяла Русия патр. Кирил, който през последните години не може да посещава страната заради влошените руско-украински отношения. Поради тази причина делегациите на поместните православни църкви, приели поканата на Киевския митр. Онуфрий, не бяха водени от своите предстоятели. БПЦ беше представена в Киев от Старозагорския митр. Киприан.
Празничното събитие беше силно политизирано заради църковното разделение в страната и протече с провеждането на две литийни шествия (т. нар. кръстни ходове) на каноничната Украинска православна църква към МП и на неканоничната, но подкрепяна от държавата Киевска патриаршия. По официална информация на Московска патриаршия в организираното от нея литийно шествие са взели участие близо 200 хиляди души от цялата страна. През последните години кръстният ход в Украйна, организиран при знакови църковни празници, има идеологически характер и цели да демонстрира масовата подкрепа на украинските християни за УПЦ (МП). Критичните към Московска патриаршия украински медии изнесоха информация за мащабното организиране на участници от цялата страна, финансирано от руски олигарси. Независимо от всичко, честванията преминаха без провокации от страна на националистични и други организации, за каквито се съобщаваше предварително.
Основното внимание беше насочено към представителя на Вселенска патриаршия на тържествата – митрополита на Франция Емануил, който е водеща фигура в преговорите за предоставяне на автокефалия на Украинската православна църква. Той пристигна в Киев, приемайки поканата на украинския президент Петро Порошенко. Митр. Емануил спази изискванията на църковния протокол и, бидейки гост на държавния глава, в същото време не демонстрира подкрепа към неканоничните църковни общности в страната. Той обаче прочете послание на Вселенския патриарх Вартоломей, в което се казва, че „отчитайки своята висока отговорност, първопрестолната Константинополска църква никога не е действала в незаконни и антиканонични условия, които пречат на делото на Православната църква. В духа на тази отговорност ние поехме инициативата на възстановим единството на православните вярващи в Украйна, с крайна цел предоставянето автокефален статут на тази църква“. Според църковните анализатори, наблюдаващи процеса в страната, предоставянето на автокефален статут на Украинската църква е решено, но в решението на Вселенска патриаршия не се предвижда автоматично признаване на „патриаршество“ на някоя от двете неканонични православни църкви в страната. Поради тази причина в посланието на Вселенския патриарх предоставянето на автокефалия се сочи като следствие от „възстановяването на единството на православните християни в Украйна“. Привърженици и противници на тази идея има както сред неканоничния епископат, така и в средите на каноничните украински епископи.
По същото време в Москва патрирах Кирил оглави честванията за покръстването в Русия. Негов гост беше Александрийският патриарх Теодор II. Свои делегации в Москва изпратиха Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, Грузинската патриаршия, Сръбската патриаршия, Кипърската архиепископия, Полската православна църква и Църквата на Чешките земи и Словакия. С тях патр. Кирил проведе специална среща в патриаршеската резиденция в Даниловския манастир, като благодари на всички за оказаната подкрепа в „тази трудна за РПЦ ситуация“, която „застрашава православния свят с всеобща криза“. В официалната информация на МП не се споменава за представители на БПЦ в тържествата, където вероятно е бил постоянният представител на нашата Църква при Московския патриарх архим. Теоктист.
