На 5 и 6 юни в университет Нантер, Париж, ще се проведе Международен научен симпозиум на тема „Сакралното пространство в средновековната църква“. Той се организира от комитет на докторанти на университета (академичен екип „Археология и антични науки“) под научното ръководство на професори и доценти по средновековна археология и история на изкуството.
В симпозиума ще има и български участник – д-р Йоанна Планшет, изкуствовед и научен асистент в Националната библиотека на Франция (Париж). Тя ще представи доклад на тема: „Приносът на литургията към концепцията на стенописите на един византийски паметник със сепулкрално значение: случаят с Бачковската костница“.
Д-р Планшет ще изнесе своя научен доклад на 6 юни от 10.20 ч. в рамките на тематична сесия, посветена на връзката между литургичното пространство и църковната утвар в контекста на текстови и иконографски източници.
В центъра на нейното изследване е костницата на Бачковския манастир, която се отличава сред византийските гробищни паметници със своята иконография, свързана със символиката на погребалния ритуал. Позовавайки се на избрани литургични източници, залегнали в основата на няколко редки изображения от костницата, докладът на д-р Планшет прави връзка между функция, декор и заупокойна литургия в монашеска среда.
Д-р Йоанна Плашет защитава в Париж докторска дисертация, посветена на Бачковската костница в контекста на гробищните църкви от източноправославния свят. Този уникален паметник, основан по времето на Алексий I Комнин, изпъква сред редките църкви от този архитектурен тип – преди всичко чрез идейното съдържание на стенописите си, датирани от средновизантийската епоха. Тяхната иконографска програма съдържа няколко редки изображения с особено значение, които подчертават ясния синхрон между декор, функция и погребален ритуал. Дисертационният труд се позовава на избрани византийски типици и други литургични писмени източници, за да изясни историческия контекст, в който възниква Бачковската костница. Друга негова цел е преосмислянето на архитектурната класификация на този византийски паметник, причисляван и сред последователите на Андре Грабар към категорията на „българските гробнищни църкви“. В центъра на изследването стои задълбоченият сравнителен анализ на цялостната иконографска програма на паметника с акцент върху теми със строго есхатологичен характер, разглеждани в контекста на основните сепулкрални паметници от средно- и късновизантийската епоха. Приносът на дисертационния труд на д-р Планшет се състои в реконтекстуализацията на Бачковската костница в архитектурен, иконографски и функционално-литургичен план.
