На 3 май представителите на православните църкви в Регенсбург, Германия се събраха на общо вечерно богослужение и се поздравиха с "Христос Воскресе!".
Ако трябва да се изразим библейски коректно, ще кажем "Колко хубаво и приятно е братя да живеят наедно" (Пс.132:1)! Тези слова на псалмопевеца илюстрират повече желанието ни, отколкото реалността на отношенията между православните християни в Регенсбург.
Последното го потвърди и първата среща на православни от България, Сърбия, Румъния и Русия на организираното съвместно вечерно богослужение в храма „Св. Клара” при Източно-църковния институт, отслужено от свещенослужителите отец Виктор Иванов-Цимер, отец Станко Ракич, отец Александро Кампиано и отец Виктор Вдовиченко. Домакин и съорганизатор на срещата беше Източно-църковният институт в лицето на монсеньор д-р Алберт Раух.
Идеята е всяка година, в седмицата след Великден, православните свещенослужители в Регенсбург и миряните от енориите им да се събират на общо богослужение, за да си честитят Христовото Възкресение. След това се организират празнични вечери в знак на приятелство и братските взаимоотношения – важно нещо, което подчерта и г-н Георг Хаан (диригент на извесния тук с изпълнението си на православни песнопения хор “Св. Сергий Радонежки”) в приветственото си слово към присъстващите в храма.
Идеята е чудесна, но за реализацията й е необходимо свещениците от православните енории в града доста да се потрудят, за да подготвят и организират енорящите си за дейно участие в тези срещи. Православните християни от Източна Европа сякаш по-трудно се организират за братско съжителство и сътрудничество.
За наша радост най-многочислени бяха представителите на българската църковна общност “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, сред които имаше и студенти от Университета на Ргенсбург, както и доц. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет в София, който е референт за православно обучение, култура и образовние към Западноевропейската ни епархия.
След срещата при станалия непринуден и задушевен разговор със сънародниците ни някои от тях изтъкнаха необходимостта от организирана религиозна просвета както за малките, така и за възрастните енорияши. В тази връзка доц. Б. Андонов подчерта важната и отговорна роля на българските православни свещеници в чужбина: не само духовно да обгрижват и ръководят, но и да просвещават сънародниците ни в далечните страни. Все пак за религиозната просвета са необходими програма, учебни помагала и пособия. Доц. Андонов не пропусна да отбележи, че в тази насока Св. Синод на БПЦ и държавата ни засега не правят нищо. Също така е крайно належащо тези две институции да се погрижат, щото свещенослужителите от европейската ни епархия да имат едно достойно финансово обезпечение на труда им, за да могат те изцяло да се посветят на служението си. Доц. Андонов заключи с пожеланието: “Дано на предстоящия Църковно-народен събор не бъдат подминати тези пробелеми и грижи към пастирите и пасомите от Западноевропейската ни епархия”.
Идеята е чудесна, но за реализацията й е необходимо свещениците от православните енории в града доста да се потрудят, за да подготвят и организират енорящите си за дейно участие в тези срещи. Православните християни от Източна Европа сякаш по-трудно се организират за братско съжителство и сътрудничество. За наша радост най-многочислени бяха представителите на българската църковна общност “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, сред които имаше и студенти от Университета на Ргенсбург, както и доц. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет в София, който е референт за православно обучение, култура и образовние към Западноевропейската ни епархия.
След срещата при станалия непринуден и задушевен разговор със сънародниците ни някои от тях изтъкнаха необходимостта от организирана религиозна просвета както за малките, така и за възрастните енорияши. В тази връзка доц. Б. Андонов подчерта важната и отговорна роля на българските православни свещеници в чужбина: не само духовно да обгрижват и ръководят, но и да просвещават сънародниците ни в далечните страни. Все пак за религиозната просвета са необходими програма, учебни помагала и пособия. Доц. Андонов не пропусна да отбележи, че в тази насока Св. Синод на БПЦ и държавата ни засега не правят нищо. Също така е крайно належащо тези две институции да се погрижат, щото свещенослужителите от европейската ни епархия да имат едно достойно финансово обезпечение на труда им, за да могат те изцяло да се посветят на служението си. Доц. Андонов заключи с пожеланието: “Дано на предстоящия Църковно-народен събор не бъдат подминати тези пробелеми и грижи към пастирите и пасомите от Западноевропейската ни епархия”.
