Във възкресното си обръщение Константинополският патриарх Вартоломей каза: Нашият вечен проблем бе решен окончателно и завинаги от Възкръсналия Господ. На страха ни бе сложен край. "Възкръсна Христос и животът влезе в силата си". От сега нататък нашите Живот и Възкресение не са търсени, не са блян, не са утопия, но са явена и осезаема реалност. Реалност, която има конкретно лице и име, "което е над всяко име" - Иисус Христос, пред когото "всяко коляно небесно и земно ще се преклони" и всеки език ще изповяда, че Той е единственията Жизнеподател и Господ, който ще живее и царува във вечни векове, споделяйки в благостта Си Своето Царство, Своята слава и Своето наследство от Отца Си с всички причастни на Кръста, на смъртта и Възкресението Му, като "първороден между много братя".
В своето великденско послание Руският патриарх Алексий II каза: "Благата вест за Христовото Възкресение е центърът на нашата вяра, на нашето свидетелство в света, на целия наш живот. Пасхалната радост е била естествено състояние на душата за нашите светии. Преп. Серафим Саровски посрещал всеки идващ при него с думите: "Радост моя, Христос воскресе!". Народът наричал св. праведен Йоан Кронщадски, чиито 180-години от рождението и 100 години от блажената му кончина ще отбележим тази година, "пасхалния батюшка". "Обичам да се взирам - пише той в своя дневник, - в образа на Възкръсналия Жизноподател със знамение в ръка, този символ на победата над смъртта и над този, който я държи - дявола. Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата? Какъв славен Победител!" Нека неотклонно вървим по Христовия път, изпълнявайки апостолския завет: "Затова, братя, още повече залягайте да укрепите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа (2 Пет. 1:10-11).
Архиепископът на Албания Анастасий каза: "Във време, когато всякакъв вид безпокойства и трагични събития изпълват живота ни с тревога и обезсърчение, празникът на Възкресението дава на неспокойното ни сърце истинска надежда. Той не говори за някаква идея или предложение, но е свързан с едно лице, което изпита страшни мъчения и което накрая триумфира и победи изцяло смъртта. Въплъщението Му в живота на човечеството, словото, делото, жертвата Му разкриват необхватната любов на Вседържителя Бог към човека. Възкресната надежда осветява изкупителната намеса на Бога в историята и насочва към нейното крайно осъществяване в края на времената. И така, като държим насочен погледа и сърцето си към възкръсналия Христос можем да посрещнем суровата реалност на живота ни с надежда, която преобразява и най-трагичните събития, като им дава изкупителен смисъл. Когато изпитанията, болката, болестта, смъртта на обични ни хора потъмняват ума и сърцето ни, тогава надеждата, породена от присъствието на възкръсналия Господ утешава и укрепява. Когато в личния си път срещаме различни скърби, неправди и разочарования от ширещата се развала, не потъваме в меланхолия и отчаяние. Знаем, че в крайна сметка бъдещето, както нашето така и на човечеството, не зависи от притворството и нечестните планове на големи и малки. Надеждата ни се крепи на победоносното послание на Възкресението, на увереността, че на Иисус Христос е дадена "всяка власт на небето и земята" (Мат. 28:18). Че пребивава близо до нас".
Александрийски патриарх Теодор: След доброволната си жертва, възкръсналият Господ се явява първо на учениците Си с един поздрав, който показва големия дар на Бога към човека, най-важната характеристика на душата ни - мира. С поздрава "Мир вам!" Иисус два пъти се явява на разстроените и уплашени Свои ученици. Благото на мира между хората, семействата, обществото, народите, човечеството няма нужда да ни бъде обяснявано от други, за да го научим. Никой не желае да вижда себе си и дома си разстроен. И тези, които нямат щастието да умиротворят сърцата и семействата си, ще живеят сами своето нещастие".
Атински архиепископ Йероним: „Църквата не може да ви предложи нищо друго, освен светлина”. С тези думи Гръцкият архиепископ Йероним се обърна към вярващия гръцки народ. „Във времена, когато мракът се опитва да покрие живота на хората, усещам силна необходимост да се обърна към вас като отец към чедата си и като брат към братята си, и да ви призова в нашия дом, в Църквата, за да споделим светлината и радостта на Възкресението. Елате да вземете светлина от незалязващата светлина. Елате да споделим светлината, която не залязва. Във всяко кътче по земята тъмнината настоява натрапчиво и неумолимо да наложи властта си в живота на света. От край до край на този свят има помръкнали от беднота очи, от нещастия и изпитания, които ражда алчността, безчовечността, жестокосърдечието и егоцентризмът на силните на земята. Места, където трябваше да блести слънцето, са осветени от пламъците на войните. И колкото повече страстите потъмняват иконата на Бога в човека, поробвайки душата му и позволявайки на греха да го унижава и да очерня красотата на живота, подарен ни от Бога, толкова повече човек ще търси „светлината на истината”.
Сръбският патриарх Павле: Нека учените със своите научни трудове бранят Косово и Метохия! Нека творците със своите произведения изразят красотата и същността на нашите Косово и Метохия! Нека спортистите посветят своите спортни успехи на Косово и Метохия! Нека за всеки родител Косово и Метохия бъдат сред първите думи, които ще прошепнат на своето новородено дете! Нека всеки орач посвети първата бразда, която заоре на Косово и Метохия! Нека всеки работник посвети и подари първият час от работното си време на Косово и Метохия! Нека всеки политик посвети своята първа политическа мисъл и усилие в международен план на защитата на Косово и Метохия! Нека всеки духовен пастир възнесе първата си молитва към Бога за Косово и Метохия!Това е призив за непрестанна борба, угодна на Бога и молитвата ни ще бъде чута от Него, защото няма да предадем въпроса за Косово и Метохия в ръцете на хора измамни и в техния интерес, а ще го предадем на Бога и на Неговия съд. Както някога Псалмопевецът пееше за отнетия и разрушен Йерусалим, така и ние пеем в духа на косовския завет: ако забравим теб, Косово, ако забравим теб, Метохио, нека ме забрави Господнята десница! Нека се прилепи езикът ми към небцето ако не се сетя за теб, ако не изтъкна Косово и Метохия в началото на моето веселие.
Скъпи духовни чада, живеем в тежки времена на глобализация, във времена на погазване на основните човешки права – правото на човека на живот, правото на детето да бъде родено, правото на родителите да възпитават и водят своето дете, правото на майката да бъде грижовна към чедото си и да бъде съпруга на мъжа си, правото на човека да бъде човек! Създава се чудовищна глобалистична цивилизация според мярата на изопачен морал, без маята на вечния смисъл на човешкия живот. Докато тази цивилизация е в противоречие с Възкръсналия Христос и Неговата блага наука няма да може да оцелее. Като се има предвид това, да бъдем мъдри и внимателни, когато се доближаваме до нездравата трапеза, която ни предлага този свят. Да подберем от нея само онова, което е стойностно и достойно за Христа, за нашето призвание и достойнство.
Нека отхвърлим всичко псевдоцивилизационно, изкривено и нехуманно, както Христос отхвърли изкусителя на Планината на изкушенията: ако ми се поклониш всичко що е пред очите ти ще бъде твое! Ние знаем истинския отговор: Писано е: служи само на Бога и на единствено на Него се кланяй!"
