В средата на февруари т.г. в Москва се състоя презентация на първите два от общо шесте тома на руския превод на православното богослужение. Серията преводи се подготвя от екип под ръководството на ректора на Свето-Филаретовския институт отец Георги Кочетков, като работата върху тях продължава вече 20 години. Първият том включва превод на вечернята и утренята, а вторият - св. Златоустова литургия. Преводът е съпроводен с паралелен текст на църковно-славянски.
Според отец Георги Кочетков този труд е безусловна необходимост за влизащите във вярата хора, а преводачите са се опирали на решенията на събора от 1918 г., който дава възможност богослужението да се извършва на руски език. В момента в Русия служенето на църковно-славянски е абсолютно задължително, като редки изключения се правят за евангелските четения. Първите опити за превод били свързани с обикновена русификация на църковно-славянския, но след това преводачите разбрали, че ще бъде необходим превод от гръцкия оригинал. В своята работа филолозите използвали преводи на синоптическите евангелия и части от Псалтира, направени от С. С. Аверинцев. Авторите на проекта изложиха идеята за необходимостта от развитието на "литургичен руски език" и за приемственост по отношение на славянската стилова култура.
Според проф. Виктор Живов, специалист по църковно-славянски език, преводачите са успели да постигнат "хармонично съчетаване на църковно-славянското звучене и разбираемостта на текста". "Преди всичко е разбирането, от разбирането идва просветлението, от него благодатта, а от благодатта - спасението", обобщи своите разбирания проф. Живов.
Сътрудникът към Института за превод на Библията, библеистът Андрей Десницкий, се спря на трудностите при превода на чужди езици на "византийско-славянската смислова тъкан". Така например, отбеляза той, едва ли някой си представя, че молитвата "Господи, спаси благочестивыя" всъщност има предвид византийските императори. Според Десницкий, "верният и добър превод" ще позволи с времето някои промени в литургичния чин.
Доброжелателната критика към преводните сборници включваше пожелания за по-голяма мелодичност на превода и постигане на "цялата красота и сложност на химна и песнопенията". В своята бъдеща работа и усъвършенстване на вече готовите преводи преводачите трябва винаги да отчитат дистанцията между съвременното езиково съзнание - прагматично възприемане на текста като източник на информация и църковното традиционно съзнание, при което молитвата е "текст за общение, който носи в себе си потенциал за разбирането си". Друга трудност, с която преводачите са се справяли с различен успех, е "съхраняването на езиковата свобода на църковно-славянския", отбеляза в изложението си отец Алексий Агапов, филолог по образование.
Свето-Филаретовски институт
