Православната църква казва, че това е исторически манастир, а турското правителство го описва като стара свинеферма. Спорът за разнебитената сграда свидетелства за напрежението с религиозните малцинства в Турция - основна загриженост в момент, когато ЕС обсъжда членството на предимно мюсюлманската страна.
През ноември служители на министерството на горите разбиха част от сградата, която според църквата е манастир на Хейбелиада (Халки), остров в Мраморно море край Истанбул. Те заявиха, че ремонтът на сградата е незаконен, защото тя се намира върху правителствена собственост. Зданието се намира на няколко километра от духовното училище на остров Халки, висша православна школа, която бе закрита през 1971 г. и е основен въпрос в хладните отношения между Гърция и Турция. Турските власти отказаха да позволят богословската школа да бъде открита отново въпреки годините лобиране от страна на православната църква, Гърция, ЕС и САЩ.
Руините на сградата край школата са обект на юридическа битка между правителството и базираната в Истанбул Православна патриаршия.
Спорът подчертава нелекото положение на религиозните малцинства в Турция. Много турци гледат с подозрение на исканията на тези малцинства, опасявайки се, че те могат да подкопаят националното единство като отзвук на рухването на Османската империя в началото на 20 век.
Правозащитни организации твърдят, че ултранационалистите често с негласното съгласие на държавни служители малтретират всеки, който настоява за малцинствени права чрез съдебни действия, заплахи и дори насилие. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че неговото правителство няма да толерира етнически национализъм или дискриминация.
Вселенският патриарх Валтоломей заяви, че един път годишно се е молил в сградата, която беше съборена от правителствени служители. Доситей Анагностопулос, говорител на патриаршията, заяви, че на това място някога е бил разположен историческият манастир "Макариос".
Навремето нашата собственост беше отнета без съдебно решение, заяви говорителят. Но сега за първи път се разрушава една църква, добави той. Местен служител в Хейбелиада, който пожела да остане анонимен, заяви, че православната църква се опитва да построи нова църква на мястото на изоставената стара. Той каза, че сградата, сега купчина от керемиди и камъни, отдавна е била оставена сама на себе си и там не се извършват религиозни церемонии.
Егемен Багис, външнополитически съветник на премиера Ердоган, заяви в имейл до адвокатите на патриаршията, че "сградата не е историческа църква, а стара свиневъдна ферма". Имейлът беше предоставен на АП от базирана в Хюстън компания, която работи за патриаршията.
Багис, който потвърди автентичността на имейла, отрече разрушаването на сградата да е било вдъхновено от антихристиянски настроения.
Спорът в Мраморно море е последен епизод в проблематичното минало между патриаршията и турската държава. Църквата отдавна призовава за откриването на богословското училище на остров Халки. Официалният аргумент за закриването на школата е, че една религиозна институция без правителствено наблюдение е несъвместима със светските институции в Турция, страна, в която всички мюсюлмански духовници са обучавани и получават заплата от държавата и получават текста на петъчните си молитви от държавна агенция.
Вартоломей казва, че Анкара отказва да разреши откриването на школата, тъй като иска да попречи на църквата да издигне нови лидери. Църковният лидер трябва да бъде турски гражданин, което затруднява намаляващата гръцка общност от няколко хиляди души да издигне кандидати.
Гръцкият премиер Коста Караманлис заяви в сряда в Анкара, че откриването на училището е нещо, с което Турция трябва искрено да се занимае, стремейки се към членство в ЕС. Това беше първото посещение на гръцки премиер в Анкара през последните почти пет десетилетия.
Турция отказва да заяви, че патриархът има вселенски или универсален статут. Тя казва, че той е само лидер на гръцката православна общност в Турция. Мнозина турци се опасяват, че християнска църква с универсален статут може да изгради подобна на Ватикана държава в Истанбул, най-големия град в Турция.
Спорът подчертава нелекото положение на религиозните малцинства в Турция. Много турци гледат с подозрение на исканията на тези малцинства, опасявайки се, че те могат да подкопаят националното единство като отзвук на рухването на Османската империя в началото на 20 век.
Правозащитни организации твърдят, че ултранационалистите често с негласното съгласие на държавни служители малтретират всеки, който настоява за малцинствени права чрез съдебни действия, заплахи и дори насилие. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че неговото правителство няма да толерира етнически национализъм или дискриминация.
Вселенският патриарх Валтоломей заяви, че един път годишно се е молил в сградата, която беше съборена от правителствени служители. Доситей Анагностопулос, говорител на патриаршията, заяви, че на това място някога е бил разположен историческият манастир "Макариос".
Навремето нашата собственост беше отнета без съдебно решение, заяви говорителят. Но сега за първи път се разрушава една църква, добави той. Местен служител в Хейбелиада, който пожела да остане анонимен, заяви, че православната църква се опитва да построи нова църква на мястото на изоставената стара. Той каза, че сградата, сега купчина от керемиди и камъни, отдавна е била оставена сама на себе си и там не се извършват религиозни церемонии.
Егемен Багис, външнополитически съветник на премиера Ердоган, заяви в имейл до адвокатите на патриаршията, че "сградата не е историческа църква, а стара свиневъдна ферма". Имейлът беше предоставен на АП от базирана в Хюстън компания, която работи за патриаршията.
Багис, който потвърди автентичността на имейла, отрече разрушаването на сградата да е било вдъхновено от антихристиянски настроения.
Спорът в Мраморно море е последен епизод в проблематичното минало между патриаршията и турската държава. Църквата отдавна призовава за откриването на богословското училище на остров Халки. Официалният аргумент за закриването на школата е, че една религиозна институция без правителствено наблюдение е несъвместима със светските институции в Турция, страна, в която всички мюсюлмански духовници са обучавани и получават заплата от държавата и получават текста на петъчните си молитви от държавна агенция.
Вартоломей казва, че Анкара отказва да разреши откриването на школата, тъй като иска да попречи на църквата да издигне нови лидери. Църковният лидер трябва да бъде турски гражданин, което затруднява намаляващата гръцка общност от няколко хиляди души да издигне кандидати.
Гръцкият премиер Коста Караманлис заяви в сряда в Анкара, че откриването на училището е нещо, с което Турция трябва искрено да се занимае, стремейки се към членство в ЕС. Това беше първото посещение на гръцки премиер в Анкара през последните почти пет десетилетия.
Турция отказва да заяви, че патриархът има вселенски или универсален статут. Тя казва, че той е само лидер на гръцката православна общност в Турция. Мнозина турци се опасяват, че християнска църква с универсален статут може да изгради подобна на Ватикана държава в Истанбул, най-големия град в Турция.
