Идеята на македонското правителство да изгради нова черква на централния площад в столицата Скопие среща не само противници сред архитектурната гилдия в страната, но и заплашва да взриви относителното конфесионалното спокойствие, което привидно цари в държавата.
Въпреки че до този момент няма официално становище от представителите на основната духовна институция, каквато е Македонската православна църква, ислямската верска общност поиска да й бъде разрешено да възстанови някогашната Бурмали-джамия и то с бюджетни средства. Мястото на джамията е близо до централния площад до историческия Каменен мост, но на левия бряг на река Вардар, където е предвидено да бъде възстановен някогашния Офицерски дом, разрушен от катастрофалното земетресение през 1963 година.
"Както правителството предоставя средства за изграждането на черква в центъра на Скопие, така и Ислямската верска общност очаква да получи пари за религиозен обект", заяви главата на мюсюлманите в Македония Сюлейман Реджепи, цитиран от ежедневника "Дневник".
Според Реджепи, с отказа си да предостави терен за ислямски верски обект на десния бряг на Вардар, правителството отнема правото на мюсюлманите, които живеят там да изповядват вярата си, и по този начин прави религиозна подялба на Скопие, като границата е река Вардар.
Очевиден факт е, че 14-те джамии в Скопие са само на левия бряг на реката, където е концентрирано албанското население на столицата и която и без това все повече се превръща в линията на етническо разделение между македонци и албанци.
Като "грубо нарушение на правата на другите верски общности" определи идеята за православен храм в центъра на Скопие главният проповедник на малобройната Християнска баптистка църква в Македония Иван Грозданов. Според него, вече било очевидно, че правителството превръща Македония в "средновековна църковна държава", което, смята баптистът, е грубо нарушение на Конституцията на страната и на гарантираната в нея равноправност на религиозните общности.
Грозданов припомня, че вече половин столетие протестантските църкви не могат да получат разрешение да изградят свои култови сгради в Скопие.
Покойният президент Борис Трайковски, който беше вярващ, се изповядваше в храмовете на евангелско-протестантската църква.
Правителственият говорител Ивица Боцевски не отрече, че средствата за изграждането на новата черква на централния скопски площад ще бъдат осигурени от бюджета на държавата. Той заяви, че тепърва трябва да се избере най-доброто идейно решение за строежа, но че правителството и досега е отпускало пари за санация и ремонт на верските обекти, независимо на кое вероизповедание са те.
По времето на първото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, когато премиер беше Любчо Георгиевски, с бюджетни пари бяха изградени огромния метален светещ кръст на планината Водно над столицата Скопие и беше напълно възстановен храмът "Свети Панталеймон" на хълма Плаошник край Охрид.
Въпреки проблемите с плащането на електрическата енергия, която поглъща, металният кръст на Водно продължава да свети всяка нощ, а храмът на Плаошник се превърна в основна туристическа атракция, през която минават и всички официални гости на македонската държава.
Според Реджепи, с отказа си да предостави терен за ислямски верски обект на десния бряг на Вардар, правителството отнема правото на мюсюлманите, които живеят там да изповядват вярата си, и по този начин прави религиозна подялба на Скопие, като границата е река Вардар.
Очевиден факт е, че 14-те джамии в Скопие са само на левия бряг на реката, където е концентрирано албанското население на столицата и която и без това все повече се превръща в линията на етническо разделение между македонци и албанци.
Като "грубо нарушение на правата на другите верски общности" определи идеята за православен храм в центъра на Скопие главният проповедник на малобройната Християнска баптистка църква в Македония Иван Грозданов. Според него, вече било очевидно, че правителството превръща Македония в "средновековна църковна държава", което, смята баптистът, е грубо нарушение на Конституцията на страната и на гарантираната в нея равноправност на религиозните общности.
Грозданов припомня, че вече половин столетие протестантските църкви не могат да получат разрешение да изградят свои култови сгради в Скопие.
Покойният президент Борис Трайковски, който беше вярващ, се изповядваше в храмовете на евангелско-протестантската църква.
Правителственият говорител Ивица Боцевски не отрече, че средствата за изграждането на новата черква на централния скопски площад ще бъдат осигурени от бюджета на държавата. Той заяви, че тепърва трябва да се избере най-доброто идейно решение за строежа, но че правителството и досега е отпускало пари за санация и ремонт на верските обекти, независимо на кое вероизповедание са те.
По времето на първото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, когато премиер беше Любчо Георгиевски, с бюджетни пари бяха изградени огромния метален светещ кръст на планината Водно над столицата Скопие и беше напълно възстановен храмът "Свети Панталеймон" на хълма Плаошник край Охрид.
Въпреки проблемите с плащането на електрическата енергия, която поглъща, металният кръст на Водно продължава да свети всяка нощ, а храмът на Плаошник се превърна в основна туристическа атракция, през която минават и всички официални гости на македонската държава.
