Германският и Берлински архиепископ Марк разказва за тежкото положение, което се формира в Руската православна църква зад граница след подписването на Акта за канонично единство с Московската патриаршия на 17 май 2007 г. Той отбеляза пред участниците в конференцията „Православная Русь” в Москва, че въпреки „сравнително лекия” процес на каноническо обединeние, вътрешното състояние на Руската задгранична църква се усложни поради многобройни разколи.
Според архиерея след 17 май „възникнаха нови, смея да кажа, разколи в Задграничната църква, когато някои свещеници и енории създадоха свои псевдоцърковни организации”. „Всички те са лишени от църковна основа. Историята на нашето разделение с Руската православна църква те приемат като догматическа основа за своето мислене”, така архиепископ Марк характеризира философията на оттеглянето на части на Задграничната църква от обединението. Според него най-тежко е положението в Южноамериканската епархия на РПЗЦ, която почти 20 години съществува „без нормално архиерейско управление”. Там само 2 енории останаха в юрисдикцията на РПЗЦ, останалите „се отделиха в разкол”. Анализирайки причините за случващото се, архиепископ Марк отбеляза: „Това показва и нашата собствена слабост: ние не успяхме в достатъчна степен да подготвим народа да влезе в общение с Московската патриаршия”.
Отношението към тези, които „напускат без осъждане”, „поради неразбиране и обърканост”, подходът трябва да е „крайно мек, съчувствен, неосъждащ”. Има надежда, че те „след като видят нормалния църковен живот при нас, ще се върнат”. Но „има и неща, които трябва да бъдат отсечени”, със съжаление отбеляза архиепископът. Като цяло ”въпросът е много труден”: „Ние все още сме в недоумение как да се отнасяме към тях”, призна той.
Единствената епархия, която успя да избегне разкола, е управляваната от самия него – Германската епархия, където само един свещеник е напуснал, несъгласен с обединението. Архиереят обясни този успех с факта, че в продължение на години, още от началото на преговорния процес, в Германия редовно са се провеждали срещи на клириците от двете паралелни епархии – на Руската православна църква и на Руската задгранична църква (с усмивка владика Марк добавя: „И това ставаше не винаги с благословението на нашия предстоятел”). На тези срещи „горещо, но винаги с любов” се обсъждали най-острите въпроси: за правилното извършване на кръщението, „за катехизацията на руснаците и на неруснаците” и т. н. По този начин в епархията се усвои „навикът за дискусия”, което след това било много полезно в преговорния процес.
Според архиеп. Марк деветте заседания на смесената комисия за диалог не винаги минавали гладко: „Понякога вечер се разделяхме в такова състояние, че не бяхме уверени, че сутринта ще се съберем отново да продължим преговорите”. Но двете страни „успели да работят под общ знаменател”, тъй като обсъждали всичко, дори и най-острите въпроси, без да ги прикриват и заобикалят.
„Благополучният край на работата на комисията – подписването на Акта за канонично единство - не може да бъде разбран изън тайнствата на Църквата”, подчерта архиеп. Марк. „Ние винаги сме признавали тайнствата си”, поясни той, добавяйки, че такова разбиране изключва версията за политическа намеса в обединението на Руската църква.
Благовест Инфо
