”Евхаристията: Моята магистрала към небето. Биография на Карло Акутис”. Под това заглавие бе представена наскоро в Италия книгата на Никола Гори, която разтърси страната. Точно преди една година, октомври 2006 година, младежът от Милано Карло Акутис завършва своя жизнен път на крехката възраст 15 години. Според издателите на книгата и всички, които са го познавали, Карло е бил обикновено момче, подобно на връстници си, събирал се е с приятели, компютрите са били неговата страст, справял се е добре в училище, но въпреки това е бил различен.
Според думите на майка му Карло от малък е изпитвал силно духовно влечение към църквата и религията. Негов най-близък приятел бил Иисус Христос, всекидневно участвал в религиозните служби и евхаристия.
В свободното си време е вземал участие в доброволни служби в помощ на нуждаещите се, болните, имигрантите, просяците.
Малко преди да умре от левкемия, той посвещава своите страдания, своя живот на Бог и Църквата. Когато докторът го пита, дали страда много, той отвръща, че на света има хора, които страдат много повече. Силният дух и самообладание, нетипични за неговата възраст, впечатляват не само тези, които го познават, а и всички, които четат неговата биография. Неговият живот служи като ярък пример за всички млади и не толкова млади жители на този все по-бездуховен свят; живот – свидетелство за реализация на Божия образ и подобие в човешко тяло.
Франческа Консолини, защитник на идеята за санктификация в Миланската епископия, е на мнение, че в живота на Карло Акутис има много елементи, които биха могли да доведат до провъзгласяването му за светец. Живот, близък до ближния и нуждаещия се със силна емпатия към страдащите, всекидневна среща с Бога в църквата и най-важното: живот, осмислен като Божи дар в служба на другите и усилие за самоусъвършенстване.
