В 20 от държавите-членки на Европейския съюз (вкл. Северна Ирландия като отделна част на Великобритания, която се отличава по своето религиозно образование от това в другите съставни единици на страната) има конфесионално обучение по религия. В 16 страни религиозното образование е само конфесионално, в две страни, Германия и Латвия, то е едновременно конфесионално и неоконфесионално, а в България и Финландия е неоконфесионално.
В две държави-членки на ЕС, във Франция (с изключение на Елзас и Лотарингия) и Словения, религиозното обучение в държавните училища е забранено в Конституцията. В шест държави неконфесионалното религиозно образование е под формата на религиознание и религиозно-нравствени модули и е застъпено предимно в гимназиите.
В държавите-членки на ЕС, в които има религиозно образование, то се преподава в различните образователни степени под различни форми – в пет страни то е задължителен предмет (ЗП), в осем държави е Алтернативно задължително избираем предмет (АЗИП), в четири - Задължително избираем предмет (ЗИП) и в шест страни е Свободно избираем предмет (СИП).
Тези данни показват, че изучаването на предмета „Религия” във всичките му форми и разнообразие в Европа никъде не противоречи на светския характер на образованието в ЕС, на европейското законодателство, на Европейската харта за правата на човека, на Конвенцията за правата на детето и на Конституцията на Република България.
Горната статистика бе представена на Обществената дискусия, която се проведе неотдавна във Варна по тези проблеми, в рамките на Седмицата на православната книга. Резултатите от дискусията, както и докладите на участниците ще бъдат публикувани в сайта на Варненската св. митрополия.
Горната статистика бе представена на Обществената дискусия, която се проведе неотдавна във Варна по тези проблеми, в рамките на Седмицата на православната книга. Резултатите от дискусията, както и докладите на участниците ще бъдат публикувани в сайта на Варненската св. митрополия.
