Българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ във Виена кани своите енориаши и гости на тържествените Богоявленска служба и Велик водосвет на 6 януари от 10:00 ч. в 1040 Wien, „Kühnplatz“ 7. След службата и водосвета вярващите, хористите, църковните настоятели и храмовите свещеници от българския храм „Св. Йоан Рилски“ ще се отправят най-късно в 12:20 ч. към сборния пункт с U 1 от спирка „Karlsplatz“ до спирката на „Schwedenplatz“ (1010 Wien, Schwedenplatz, unterhalb Schwedenbrücke – 1010 Виена, „Шведенплац“, под Шведенбрюке), където в 13:00 ч. заедно с гръцкия митрополит, свещениците и вярващите от гръцкия и румънския храм ще отслужат съвместно Великия Богоявленски водосвет.
Светият Кръст ще бъде хвърлен в и изваден от течащите води на Donaukanal. За пръв път в историята на сестрите – православни църкви, представени във Виена, Австрия (Константинополска, Румънска и Българска патриаршии), тази година Велик водосвет ще бъде извършен до течаща река (Donaukanal*), близо до центъра на града.
Идеята и организацията принадлежат на Високопреосвещения митрополит д-р Михаил (Стайкос; Константинополска Вселенска патриаршия).
„Във всяка православна църква на Богоявление се отслужва Велик водосвет. Там, където е възможно, това богослужение се извършва при течаща вода. Обикновената вода се освещава и става светена вода. Вярващите пият и я ползват със страхопочитание.
Със светената вода свещеникът благославя жилищата и покъщнината на вярващите. Той носи на вярващите Благата вест за Богоявлението от къща на къща. Светената вода бива съхранявана в св. олтар или в домовете с голямо благоговение. Вярващите пият сутрин със страхопочитание, на гладен стомах, от светената вода.
Християните запазват днес водата чиста. На този ден не само човеците узнават за благословението и освещението, но и цялото творение, защото всичко, което е на земята – градовете и горите, населените и работните места, моретата и реките, човеците и животните – всичко чрез водата се благославя и се осветещава. Чрез явяването на Бога при Кръщението Христово всичко и всички са поканени за очистване на духа и на живота в Светлината на Евангелието. При Кръщението на Иисуса в р. Йордан се открива Божията сила и велелепието на Отца, Сина и Светия Дух.
Когато Христос стана на тридесет години, Той беше кръстен от св. Йоан Предтеча в р. Йордан. При тази проява за пръв път беше ясно показана Светата Троица и Бог Отец каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Синът Божи беше кръстен в р. Йордан и Светият Дух – видян да слиза във вид на гълъб. Слизането на Светия Дух във вид на гълъб показва отношението на Отца към Сина. Отците на Църквата виждат в това връзка между потопа и кръщението, а гълъбът е символ на мира и сдобряването. Светият Дух събуди от водите на потопа човечеството към живот. Същият Свети Дух чрез водите на р. Йордан шества върху цялата материя, за да възникне един нов живот.
Водата представлява извор и основа на живота. Погледнато в духовен план, християнското кръщение е извор и основа на живота. Ние, християните, сме кръстени в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Светата Троица за нас е символ на най-висшата любов, на най-великата тайна на вярата. Като християни, ние сме съучастници на божествената любов“.
(ORF-Religion „Christ in der Zeit“, 6 януари 2001 г. – превод от немски о. И. П.)
* От 1686 г. южният виенски ръкав на р. Дунав носи името Donaukanal, който първоначално е бил естествен страничен ръкав на Дунава. За пръв път е регулиран през 1598-1600 г. от Freiherr von Hoyos, а през 19 в. поради наводнение от двете му страни в протежение на 17.3 км. са били направени защитни диги. По-ранният дунавски ръкав се е разклонявал от главното течение на реката при Nußdorf и се е вливал отново в нея при т. нар. Praterspitz. Дунавският канал е много по-силно свързан с виенския градски пейзаж, отколкото самата река. През Дунаваския канал водят 15 улици и 5 моста. От 1990 г. южната част на канала е преустроена и служи все повече като място за отдих на жителите на австрийската столица.
