Напътствия към свещениците на Атинската архиепископия отправи Атинският архиепископ Христодул, с основна цел да насърчи гръцките духовници да бъдат по-близо до домовете на хората. Архиепископът говори и за европейската ориентация на Църквата на Гърция, както и за опитите на определени кръгове да изолират Църквата от обществения живот, като например инициативата да бъдат изгонени духовниците-изповедници от училищата или да се премахне водосветът, съпътстващ ключови обществени събития. Ето част от неговите наставления.
„1. Извършвайте постоянно богослужения, като не забравяте и по-ранния ми съвет поне веднъж в месеца в църквата ви да има всенощно бдение…
2. Постоянен е проблемът с певците. Не може да има богослужение с псалти, които не знаят да пеят. Попълвайте и усъвършенствайте певците… Византийското пеене не е монодийно. То е хорово. Пеят мнозина едновременно. Не може в храмовете на Атинската архиепископия да пеят певци-стажанти и да подлагат на изпитание търпението на черкуващите се. Внимавайте за това и, където е нужно, изправете нещата. Внимавайте също и за децата в олтара. Не ги гонете, не им се карайте. Вие имате нужда от тях…
3. Излезте извън вашия храм в търсене на заблудените. Не стойте постоянно в кабинетите си да чакате хората първи да дойдат при вас. Това важи особено за младите. Давайте им нужните съвети, дайте им възможност да се изкажат…
4. Днес вие сте единствените, които са допускани да влязат в чуждите къщи… Използвайте тази възможност, за да разговаряте с хората за вярата, за Бога, за Църквата. Насочете разговора към въпросите, които сега вълнуват хората, към разговорите по телевизията…
5. Хората не знаят каква е дейността на Църквата в най-различни области. Нямат информация за голямото ѝ благотворително дело. Осведомете се и вие чрез информационните листовки и ги раздайте и на други. Така ще престанат клеветите по адрес на Църквата, че била бездейна.
6. Необходимо е свещеникът да излиза повече в обществото, отколкото е било до днес. Внимавайте. Нямам предвид да станете светски клирици. Хората не искат да сме светски. Искат да сте общественици. Това са различни неща. Не е хубаво, че като едно време попът си знае само пътя от храма до вкъщи и обратно. Днес и семейството на свещеника трябва да участва в обществения живот.
7. Катехизаторските ни училища имат нужда от глътка свеж въздух. Няма да ги затворим, но ще ги обновим.
8. Развивайте енорийските си дейности като изучаване на чужди езици, музика, танци, компютри, културни проява, поклоннически пътувания, екскурзии.
9. Занимавайте се с горещите въпроси като наркотиците, екологията, насилието сред младите, алкохолизма и т. н.
10. В някои енории издавате списания. Заслужавате похвала за това. Чета всичко, което ми пратите от началото до края. Има хубави неща, но има и още да се желае.
11. Организирайте диалог с енориашите си. Не се страхувайте от критика. Те имат много неща да ви кажат и вие трябва да слушате.
12. Поддържайте добри връзки с педагозите от енорията си. От качеството на тези отношения зависи и достъпът ви до училищата. Които свещеници имат такива връзки, не са заплашени да им се забрани достъпът до училище.
13. Църквата ни има европейска ориентация. Не се отвращаваме от западните европейци, не ги хулим, не ги унижаваме. Те не са виновни за нашите неприятности. Който е чел история, ще ме разбере. Лесният начин да се измъкнем е да хвърлим в проповедите си камъка на анатемата върху всички чужденци. Чужденци са ни причинили големи злини, но това не значи, че ние сме без вина. Истината освобождава всички ни.
14. Преди няколко дни завърши двудневният семинар, посветен на свещеническото семейство. Бяха направени някои важни изводи. Искама да ви уверя, че каквито и проблеми да имате в това отношение, като ваш отец се вълнувам от тях и искам да допринеса за решаването им“.
