Тази нощ след тежко и продължително боледуване в Германия почина известният писател и журналист Димитър Инкьов, съобщи сайтът www.news.bg, позовавайки се на издателство „Пет звезди“. Сънародникът не успя да дочака представянето пред българска публика на компакт диска – книга за слушане „Истории от Библията“, които той адаптираше в продължение на последните няколко години за деца, допитвайки се до богослови и изчитайки купища православна литература, за да бъде подготвен при преразказването на Светото Писание.
Българската публика скоро ще има възможност да се запознае с последния и най-близък до сърцето на Инкьов негов текст – „Истории от Библията, разказани от Димитър Инкьов“. Това ще стане на 11 октомври от 17:00 ч. в голямата зала на Музей „Земята и хората“, когато компакт дискът ще бъде представен.
Димитър Инкьов е малко познат на българските деца, макар че вече второ поколение германски деца растат с героите на неговите приказки. Родителите им, техните баби и дядовци обаче познават отлично гласа му от Радио „Свободна Европа“. Сънародникът ни е роден в Хасково на 10 октомври 1932 г. Завършва Минно-техническа гимназия в гр. Перник, следва театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в сп. Наука и техника за младежта, сътрудничи на в-к Стършел и сп. Авто-мото. През октомври 1965 г. напуска България и се установява в Мюнхен, а от 1 юни 1966 г. започва работа като коментатор в Радио „Свободна Европа“ където работи до края на 1991 г., след което се посвещава изцяло на писането на детски книги. През 1973 г. започва да пише на немски език детски разкази за Баварското радио. През 1974 г. излиза от печат първата му книга Куклата, която искаше да си има бебе (Die Puppe, die ein Baby haben wollte), която става бестселър във ФРГ. Тя е отличена между най-хубавите детски книги за годината и е преведена на шестнадесет езика.
В едно свое интервю за български всекидневник в началото на 90-те години той заяви, че майсторството му да пише книги, като се изключи шансът, даден му от Бога, се дължи на недотам съвършеното познаване на немския език при установяването му в Германия. После той споделя, че е започнал да пише приказки за деца, след като няколко издателства са му върнали ръкописи заради несъвършения език. Оказва се обаче, че Димитър Инкьов умее да разказва добре за деца, тъй като по онова време речниковият му и писмовен запас е бил на тяхното равнище. От тогава досега обаче той пишеше и публикуваше брилянтни политически есета и разкази за възрастни. Мечтата му беше да има достатъчно време, в което да не мисли за хляба, за да може да разкаже Библията за деца.
От 1974 г. в Германия всяка година излизат по четири-пет книги на Димитър Инкьов. Броят им до началото на 2006 г. е сто и дванадесет. През 1992 г. в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София беше организирана изложба на книгите му. В библиотеката са каталогизирани като негово дарение седемдесет и шест заглавия на шестнадесет езика. Неговите произведения за деца са преведени на над двадесет и пет езика и са издадени в над петдесет страни по всички континенти. В България книгите на Димитър Инкьов са на практика непознати. Повечето от тях дори не са превеждани на български език, тъй като авторът пише на немски. От две години издателство „Пет звезди“ е започнало издаването на поредицата детски разкази Аз и сестра ми Клара – пише в съобщението. Под печат са две други негови детски книги. Излезли са и два сборника с негови сатирични текстове и публицистика – Ботуш Каишев и другите и Ботуш Каишев и новото време, събрали най-доброто от двадесет и петте години работа в Радио „Свободна Европа“.
* Източник: www.news.bg и собствена информация
Тази нощ след тежко и продължително боледуване в Германия почина известният писател и журналист Димитър Инкьов, съобщи сайтът www.news.bg, позовавайки се на издателство „Пет звезди“. Сънародникът не успя да дочака представянето пред българска публика на компакт диска – книга за слушане „Истории от Библията“, които той адаптираше в продължение на последните няколко години за деца, допитвайки се до богослови и изчитайки купища православна литература, за да бъде подготвен при преразказването на Светото Писание.











