Свещ. Михал Чайковски действително е тайният агент „Янковски“, сътрудничил на политическата полиция в Полша по комунистическо време – от 1960 до 1984 г. Известен интелектуалец, преподавател във Варшавския римокатолически университет на кард. Стефан Вишински, съпредседател на Полския съвет на християните и евреите, седемдесет и две годишният свещеник сам призна фактите. „Искам да поискам прошка, особено от онези, които съм наранил. Грешката ми е безспорна“ – заяви той миналата седмица след като известното римокатолическо месечно списание „Виенж“ публикува заключенията от доклад, потвърждаващ отправените срещу него обвинения.
Само преди два месеца обаче, когато аферата гръмна в медиите и разтърси общественото мнение, о. Чайковски твърдо отричаше обвиненията за сътрудничество с комунистическата Държавна сигурност. Докладът, публикуван от „Виенж“, отне няколко седмици за журналистическо разследване, в което взе участие Анджей Фриске – историк и член на Института за национална памет, съхраняващ архивите на комунистическата милиция.
Заключенията в доклада са категорични: в продължение на двадесет и четири години Чайковски е информирал политическата полиция за дейностите на демократичната опозиция, по-специално за средите около римокатолическия университет в Люблин и курията във Вроцлав. Помествайки нови и нови публикации, свързани с тази афера, полският печат продължи да си задава въпроса за поуките от всичко това. „Трябва да простим и да обърнем страницата“, твърдеше в заглавие „Жечпосполита“, докато „Газета виборча“ изтъкваше разделението в средите на Полската църква по отношение на методите, чрез които трябва да се хвърли светлина върху сътрудничеството на духовенството с комунистическите тайни служби.
Църквата е особено чувствителна към операцията, целяща да бъдат разобличени бившите сътрудници на тайните служби сред духовниците, тъй като според Института за национална памет между десет и петнадесет процента от тях навремето са били такива. Архиехископът на Краков Юзеф Жичински приветства доклада за „трагичното“ минало на о. Чайковски, публикуван във „Виенж“, определяйки го като „обективен“ и „отговорен“. О. Адам Бонецки – главен редактор на издавания в Краков римокатолически седмичник „Тигодник повшехни“, също посрещна с овации научния подход на авторите на доклада.
В края на май обаче архиепископът на Краков кард. Станислав Дживиш се противопостави на инициативата на един от свещениците от неговата епархия, о. Тадеуш Исакович-Залески, който предложи да бъдат оповестени публично имената на духовниците, сътрудничили на комунистическия режим. Самият той жертва на комунистическите служби през 80-те години на миналия век, о. Тадеуш посочи, че след публикуването на доклада „единственият начин за решаване на проблема с колаборационизма на свещениците със службите за сигурност е нещата да се разследват, да се изчистят и обяснят“.
Включвайки се в тази болезнена дискусия, папа Бенедикт Шестнадесети изпрати на 25 май, през първия ден от посещението си в Полша, ясно послание до Полската църква. Проповядвайки на едните „смирена откровеност, за да не се отричат грешките от миналото“, той призова другите „да не се впускат в лесни обвинения при липсата на действителни доказателства“.
* По информация на БТА
