Промените в Устава на Сръбската църква, които предстои да бъдат утвърдени на Архиерейския събор през м. май, будят разнопосочни и в голямата си част – критични коментари. Според богослови причината е, че работата върху редакцията на църковния устав е продължила две години, а едва сега – два месеца преди събора, тези проекто-промени биват огласени. Сега общественото мнение е поляризирано, а реакциите зависят от политическата пристрастност на коментаторите, твърди богословът Деян Мачкович в коментар за в-к Свободна Херцеговина.
Най-много коментари предизвикват промените на официалното название на Сръбската патриаршия и на сръбския патриарх. Тя вече ще се нарича „Сръбска православна църква – Печка патриаршия“, а патриархът – „Архиепископ на Печ, митрополит на Белград и Карловац и патриарх на сръбските и крайморските земи“. Досега официалният титул беше „Архиепископ на Печ, митрополит на Белград и Карловац и патриарх сръбски“.
„Патриарх сръбски“ vs „Патриарх на сръбските и крайморски земи“
Тази промяна в официалния титул на Сръбския патриарх събуди много притеснения в РМакедония. Предвид факта, че Уставът регулира и Охридската архиепископия, действаща на територията на РМакедония, се създава впечатлението, че Македония също влиза в категорията „сръбски земи“. Още повече предвид допълнението „и крайморски земи“, отнасящо се до Черна гора. Новият устав открива епархии в рамките на Охридската архиепископия, които също ще получават финансиране от държавата, което в Македония се оценява като намеса в юрисдикцията на МПЦ.
В коментар за македонското издание Religia-mk се отбелязва липсата на шумна реакция от страна на онези македонски владици, които са реагирали най-остро срещу „българизацията“ на Македонската църква и срещу идеята Българската патриаршия да признае МПЦ. Според македонските анализатори изразът „патриарх на сръбските земи“, съчетан с откриването на митрополии извън Сърбия, е проява на шовинистични амбиции. „Нека сега Вранишковски, който влезе в състава на Сръбската църква въз основа на Нишкия договор, а действа на територията на суверенна и независима РМакедония отговори на своите вярващи, а и на цялата общественост защото тази територия (Македония) не е включена в титула на патриарха на СПЦ... или по-точно, нека обясни къде спада Македония в това название – към крайморските или към сръбските земи? Също така нека отговори какво е мястото на неговата автономна Православна Охридска архиепископия и какъв статут има?“, пита М. Николовски в същото издание.
Според македонски медии статутът на сръбската Православна Охридска архиепископия в новия устав се принизява – доколкото 13 епархии в Сърбия ще получат статут на митрополии, а техните архиереи ще имат същия статут – архиепископ – като Охридския архиепископ. „Единственото, което ще различава Охридската архиепископия от другите митрополии в Сърбия, е наличието на синод. Но синод има и Черногорско-крайморският митрополит, а той е съставна част от СПЦ.
Св. Синод на Македонската православна църква излезе с официално изявление, в което определи промените в сръбския устав като съдържащи хегемонистични амбиции и националистически претенции срещу суверенитета и независимостта на РМакедония, което е груба намеса в юрисдикцията на МПЦ.
Избор на патриарх-епископи-свещеници
Уставът предвижда промяна в начина за избор на патриарх – това вече няма да става чрез жребий между трима излъчени кандидати, а с гласуване и мнозинство от 2/3 от членовете на Архиерейския събор. Богослови коментират като анахроничен срокът от три месеца след овакантяването на патриаршеската катедра, в който трябва да се проведат изборите. „Във време, когато епископите не пътуват на коне и каруци между епархиите, изборът може да се организира много по-бързо. Те говорят всеки ден по телефона, има и нови технологии“, смята Д. Мачкович.
Уставът засилва властта на епископа. Така например, относно църковен съд над епископ уставът се позовава на древните църковни канони и определя той да се извършва от 12 епископи. В същото време, в противоречие със същите тези канони, църковният съд над свещеник е поверен само на един епископ (докато 12 канон на Картагенския събор предвижда свещеникът да бъде съден от шестима епископи, а дяконът от трима). На клириците от всички рангове се забранява да критикуват епископите. За свещениците е предвидена възрастова граница за пенсиониране, а за епископите – не. На епископите е поверен целият контрол върху финансите в епархията, което според богослови, е предпоставка за корупция и израждане на църковния живот.
За епископите се изисква „висше богословско образование“, забранява се ръкополагането на клирици, които не са завършили богословски факултет или семинария. Поставят се обаче по-високи изисквания към клириците, които работят в църковната администрация, към архиерейските наместници и др. – за тях се изисква по-висок образователен ценз, по възможност юридическо образование, стаж и др.
Друг силно коментиран въпрос е за образуването на нови епархии и издигането в ранг на митрополии
на 13 епископии. Предвижда се Сръбската църква – Печка патриаршия да има 41 епархии, които ще получават финансова помощ от държавата на основата на броя енории, които обединяват. Това се възприема като опит за федерализиране на църквата, което навява на сърбите лоши асоциации с югославската федерация. Например, Черна Гора е една митрополия, а Хърватска и Босна-Херцеговина са две митрополии. Митрополия е и „Православната Охридска архиепископия“, действаща на територията на РМакедония.
Относно образуването на митрополии в състава на СПЦ, критиките са срещу неясния принцип, по който една епископия става митрополия и следователно по-самостоятелна в решенията си, а други – дори и с по-голям териториален обхват остават с ранг на епископии. Според други „новите престижни архиепископски и митрополитски титли отразяват не само лични амбиции, но в голямата си част съответстват на новата политическа архитектура на Балканите“.
Заместник главният редактор на „Русская народная линия“, Павел Тихомиров, изразява мнението на ултраконсервативни националистично настроени среди в Русия и смята, че целта на промяната на името на Сръбската православна църква е тя да бъде „денационализирана“, освободена от нейния сръбски характер: „Целта е вместо Сръбска православна църква, централизирана около Белград, да се изгради някаква конфедерация на регионални митрополии“. Според него постепенно ще излезе от употреба наименованието „Сръбска православна църква“ и ще остане само Печка патриаршия – което ще доведе до десърбизирането на православните църкви в Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
На същото мнение са и някои националистични кръгове в Сърбия, антизападно настроени, които виждат в промените в църковния устав опит на „западните страни и НАТО“ да прокарат „мека“ окупация на Сърбия, като лишат Сръбската църква от нейната функция на защитник на сръбската нация. Тези среди правят паралел с разпадането на югославската федерация през 1991 г., което може да се случи и със Сръбската църква, ако тя се „федерализира“. Според тях тя ще се превърне в „поместна църква без национална идентичност“. „В преамбюла на новия устав не се споменава нито веднъж думата „сръбска“. Напротив, говори се, че Църквата е над държавните граници... Заличаването на думата „сръбска“ от уставите на митрополиите в Черна Гора, Босна и Херцеговина ще спомогне за завършването на процеса на образуване на тези квази-нации, а местните църковни структури ще се подчиняват на антисръбското държавно законодателство“, смята Наташа Йованович от в-к Печат.
Секретарят на Комисията за редакция на устава на СПЦ прот. Велимир Цомик заяви, че комисията следи внимателно дебатите върху промените, като тези мнения ще бъдат представени на Архиерейския събор през май. Той обаче заяви категорично, че внушенията за „териториални промени“ в Сръбската църква са неоснователни. Издигането на редица епархии в митрополии няма да доведе до автономизирането им – синодът отново ще бъде само един и ще заседава в Белград. „Ще има само един Св. Синод на СПЦ и Св. Синод на Охридската автономна архиепископия, както е било и досега. Но Църквата не трябва да зависи от държавните граници“.
