По време на 26-ите международни Рождественски четения в Москва се проведе конференцията „Пастирската психиатрия – предизвикателство на съвремието“. Една от централните теми беше необходимостта от сътрудничество между църковните служители и медициската общност в помощ на хората с психически заболявания.
Участниците отбелязаха, че през последните десет години в Русия се наблюдава засилване на сътрудничеството между лекари и пастири. От няколко години функционира общество на психиатрите, които искат да водят диалог с Църквата. През 2017 г. Научният център за психическо здраве към Руската академия за медицински науки за първи път организира съвместно със Световната психиатрична асоциация международна конференция на тема „Религиозността и клиническата психиатрия“. Темата за пастирската грижда за психично болните обаче има нужда от по-задълбочено обсъждане.
„Психическото здраве и духовният живот са различни, макар и свързани реалности“, се казва в основния доклад на водещия конференцията Воронежки и Лискински митрополит Сергий. Тази връзка се проявява във факта, че „загубата на вярата в Бога е една от основните причини за психическите разстройства в съвременното либерално общество“. Едновременно с това „желанието да се запази или върне психическото здраве е пряко свързано с възвръщане към богообщението, към благата вест на Спасителя“. Психическото заболяване не е пречка за нравствено-аскетическото усъвършенстване, смята митрополитът. „Никакви заболявания не могат да попречат на изпълнението на християнския дълг да се стремим към Истината“.
Митрополит Сергий подчерта, че не бива да се заменя психиатърът със свещеник, както нерядко се случва в средите на религиозните хора поради страх от психиатрията. „Душевноболните се обръщат за помощ и към лекаря, и към свещеника, и трябва да признаем, че на социално равнище психическото здраве на населението е област на обща отговорност на лекарите и духовенството“.
Църквата прави разлика между психическите заболявания и явленията от духовен характер – като, например, обсебването от бесове. „Еднакво неправилно е всички психически заболявания да се смятат за прояви на бесовско влияние, което води до необосновано извършване на чина за прогонване на злите духове, както и опитът всички духовни разстройства да се лекуват изключително и само с медицински методи“. „Различаването на демоничното влияние от психическото заболяване е невъзможно от гледната точка на психиатрията, но е възможно само в Църквата и най-вече от духовно съвършени хора, свети, получили от Бога дара за различаване на духовете“.
Според Воронежкия митрополит съвременното духовно образование трябва да подготвя бъдещите пастири и в областта на психиатрията, както и вече служещите свещеници също трябва да бъдат ограмотени в тази насока. Особено внимание трябва да се отделя на психическото здраве на постъпващите в семинария с цел бъдещо приемане на свещенство.
На конференцията говори и проф. Василий Каледа, зам.-директор на Центъра по психическо здраве в РАМН. Християнското разбиране за психично здраве, отбеляза той, е „хармония на духа, душата и тялото, с приоритет на духа“. Това определение не съвпада с позитивистичното определение на Световната здравна организация, но дори тя признава, че предствителите на Църквата могат да влияят на психическото състояние на хората. Затова психическото здраве е област на обща отговорност на психиатрите и свещенослужителите, смята и В. Каледа. Тази област е много широка: по данни от 2015 г. в Русия само 3% от населението са се обърнали за помощ към психатрите, докато с психически растройства са близо 15%.
Според психиатъра сътрудничеството между Църквата и медицината по отношение на конкретния болен в идеалния случай изглежда така: в стадиите на изострено заболяване е необходим на първо място лекар; в процеса към ремисия лекарят и свещеникът могат да работят заедно, а в състояние на ремисия приоритетът е на свещеника. Професорът е убеден, че всеки свещеник трябва да бъде запознат с основите на пастирската психиатрия (от 1990 г. тя се преподава в Московската духовна академия), за да изпълни дълга си към душевноболния: да му помогне да осъзнае болестта, да съдейства да се обърне към лекар и да го посещава в стационара, „да му помогне да приеме, че психическото заболяване е негов кръст, съдействащ за спасението му“.
Проф. В. Каледа говори и за проблемите, породени от погрешния религиозен живот (т. нар. патологична вяра).
Присъстващите се обединиха около извода, че психиатрите също трябва да познават религията, която да бъде включена в тяхното обучение. Цитирана беше декларацията на Световната психиатрична асоциация, където се казва: „Психиатрите, независимо от личните си убеждения, трябва да бъдат готови да работят с членовете на религиозните общини, със свещениците и пастирите в подкрепа на своите пациенти; ... трябва да се гарантира равенство, разбиране, уважение и правилна практика, отнасяща се до духовността и религията. Религията и духовността, и тяхната връзка с диагнозата, етиологията и лечението на психическите разстройства трябва да се разглеждат внимателно като необходими елементи от обучението на психиатрите и тяхното професионално развитие“.