Неотдавна в Гръцката църква бяха проведени избори за две митрополии – на Стаги и Метеора, и на Филипи, Неаполис и Тасос. Изборите бяха предшествани от шумни дебати и дори размяна на реплики между отделни йерарси. Коментарите не стихват и след като изборите на новите митрополити вече са факт. Според Навпактския митр. Йеротей (Влахос) тези избори са били съпроводени с недопустими за църковни хора прояви. И по-конкретно той се обявява срещу задкулисието при такива важни за живота на Църквата решения. Той визира изпращането на анонимни доноси срещу едни или други кандидати, което, за съжаление, се утвърждавало като тенденция в Гръцката църква. Според митрополита възраженията срещу нечия хиротония и възвеждане в митрополитско служение трябва да бъдат отговорни и лично заявени, а не анонимни. Митрополит Йеротей не приема и образуването на клики от избиратели (в Гърция това са митрополити) зад нечия кандидатура, договорките и разпространението на компромати. И по-конкретно в коментара си той пише:
Изборът на нов епископ за пастир на една митрополия е много сериозна задача на висшия клир, защото епископът е наследник на трона на апостолите, но трябва да бъде и участник в начина им на живот, както пеем в Аполитикия на празника на св. епископи.
Това е причината свещените канони да отделят толкова голямо внимание на начина на избирането на епископите. Характерно е Правило 10 на Сардикийския събор, където, заедно с другите неща, пише: „Трябва с по-голяма точност и внимание да се следи, ... ако бъде признат за достоен, да може да се издигне на епископска висота“. Ще рече, трябва да се провери правата вяра на кандидата, благочестието на живота му, устойчивостта на мисленето му и неговото милосърдие. Освен това Зонара тълкува апостолското правило, според което „епископ трябва да се хиротонисва от двама или трима епископи“, като пише, че като хиротония се определя извършването на молитвите и призоваването на Светия Дух за поставянето на клирика. Но в миналото „самото гласуване се е наричало хиротония“. Това означава, че изборът, гласуването на епископа също е свещено действие, а впоследствие следва тайнството на неговата хиротония. Аз смятам, че най-важното в процеса е избирането и гласуването на новия епископ, защото тогава се преценяват критериите на кандидата за архиерейство. А по принцип, в Църквата всичко е тайнство, дори и сърдечната молитва...
Имайки предвид горното, ще изложа мислите си за случилите се у нас митрополитски избори.
Периодът, който предшестваше свикването на Йерархията за избора на митрополит за една вдовстваща митрополия, е много важен. Той е период на подготовка за откриването на епископ, който ще обгрижва за в бъдеще, за един продължителен период конкретно паство, ще определя пътя на епархията си, според както учи тамошните християни, ще хиротонисва дякони и презвитери, и ще споделя своя опит в работата на синодните органи, особено при важни заседания на Йерархията.
Тъй като всичко в Църквата е сътрудничество – тъй като Бог действа, а човекът съдейства – естествено е митрополитите с право на избор да обсъждат избора преди заседанието на Йерархията, да разговарят кой кандидат е подходящ да бъде избран за овдовялата митрополия. Признак на църковен монофизитизъм е да чакаш деня и часа на избора, за да те просвети Светият Дух и да ти открие подходящия кандидат. Добро нещо са разговорите за годността на един кандидат за архиерейство, стига кандидатите да не бъдат лансирани от групи йерарси, водени от користни цели и да няма разни сделки, нямам предвид финансови...
Наистина периодът преди избора е много важен и всички действия тогава трябва да се вършат с молитва, разсъдителност, страх Божи. Разбира се, не можем да изключим факта, че някои от избирателите ще предпочетат кандидати според собствените си възгледи.
Но при скорошните митрополитски избори се случиха доста нарушения на църковните практики, което много ни притесни. Например, архиепископът – по причини, които само той знае – публично заяви кои кандидати предпочита. Последваха две събития, които нараниха църковната ни съвест.
Първото е едно анонимно писмо, пратено до архиереите-избиратели, в което се компрометираха определени митрополити, които бяха изразили различно мнение. Това е недопустимо от всяка гледна точка. Първо, авторът на този текст се крие зад анонимността. За съжаление, подобно анонимно обвинение имаше и при предходните избори и то повлия на изборния резултат. Това вероятно е накарало и новия автор да последва същия метод и да изрази анонимно мнението си. Авторът можеше да каже каквото мисли смело и открито, ако смяташе, че това е важно, но в крайна сметка избра да общува недостойно и анонимно с избирателите-архиереи. Това е антицърковно действие...
Второто неприятно нещо, случило се отново при тези избори, е методичното компрометиране на един от кандидатите, с неща, известни отдавна – които не знам доколко са верни – и които неща пак излязоха на показ, „претоплиха се“ и се използваха с цел да повлияят на архиереите и да отклонят избора от този кандидат. Въпросът, който поставям, е: Когато срещу някого има сериозни обвинения, защо се използват, когато той е кандидат за митрополитски трон, а не по-рано? Ще рече, някой клирик е достоен за презвитер и недостоен за епископската катедра? Смятам, че това не се върши от любов към Църквата, но свидетелства за липса на честност.
Струва ми се, че след последните епископски избори всички от Йерархията си тръгнаха наранени психически и духовно. Едва ли някой се е почувствал щастлив след такива недостойни действия...
Трябва да разберем, че Православната църква е чувствителен организъм. Тя е Тяло на Христос, което не търпи подобни църковни нередности и антицърковни действия. Православната църква е пространство, в което се открива Бог – пространство на молитва, а не на интриги, надпревара и светско мислене и корист. Затова, които действат по този начин рано или късно ще бъдат изпитани от Христос, Главата на Църквата. Духовният закон е винаги действен!
