Св. Синод на Сръбската православна църква е изпратил до синода на Гръцката православна църква известие за новоизвършената канонизация на т. нар. Сурдулишки мъченици, информира Ромфеа, прилагайки фотокопие на документа. Св. Синод на Гръцката църква „приема известието за сведение“, е отбелязано в окръжното, с което всъщност гръцките йерарси казват, че няма да включат новоканонизираните „сръбски мъченици“ и в своя църковен календар.
В посланието на Сръбската църква, което се предполага, че е изпратено и до останалите поместни Православни църкви (включително и БПЦ-БП), се съобщава за всички най-нови канонизации на Сръбската църква. Първият е патриархът на Печ Паисий, чиято памет ще се чества на 15 октомври. Вторият е Стефан (Йованович), игумен на манастира в Троноша и сръбски национален герой, участвал във военните действия на австрийската армия срещу турците в края на 18 век.
На трето място в списъка с новите сръбски светци са поставени „свещеномъчениците Викентий, Скопски митрополит, игумен Владимир Протич и Сурдулишките мъченици, убити в периода 1915-1918 г., чиято памет ще се чества на 29 май“.
Следващите две канонизации са т. нар. Пивски мъченици, „убити през Втората световна война от германците“ (1290 души, убити през 1943 г.) и „избитите мъченици от немската дивизия „Принц Евгений“ в с. Велика и Горно Полимие“.
Не може да не направи впечатление, че всички канонизации от последната година имат политически характер и целят повдигане на националния дух на сърбите. В Посланието до поместните църкви за Сурдулишките мъченици е спестено уточнението „избити от българите през Първата световна война“, но сръбската пропаганда вече внуши на местното население, че в календара си вече имат и избити от българите светци. Никога през вековете Православната църква, въпреки превратностите на историята, не е канонизирала за светци жертви на военни действия, защото това противоречи на разбирането на Църквата за светостта.
Любопитна е и датата, която сърбите определят за честването на „сурдулишките мъченици“ – 29 май. Тъй като става дума за жертви на военни действия, продължили няколко години, избраната дата без съмнение има някакво символично значение. В балканската памет 29 май е денят, в който турците превземат Константинопол през 1453 г. и в този смисъл датата има сакрално звучене в определени среди.
Когато на 29 май т. г. Вранският епископ Пахомий отслужи първата литургия в чест на новите „сръбски мъченици, избити от българите“, към Св. Синод на Българската църква бяха отправени множество запитвания как ще реагира Българската църква на този нецърковен акт. При заседанието си тогава българските митрополити са обсъждали няколко дни този въпрос, но в крайна сметка са взели решение да отправят официално питане до Сръбската патриаршия, която да потвърди получената от медиите новина. Сега явно това официално известние вече е налице. Нещо повече: Сръбската патриаршия се надява и останалите православни църкви да включат в агиология си новите сръбски мъченици, спестявайки подробности за „7-те хиляди избити от българите Сурдулишки мъченици“.
Виж повече за канонизацията тук.
