Според митрополита на Талин Корнилий (Якобс), който е предстоятел на автономната Естонска православна църква към Московска патриаршия, в Украйна вероятно ще се повтори естонският сценарий.
В интервю за РИА Новости той разказа за църковната ситуация в Естония. Там в момента има две паралелни канонични православни църкви – едната е автономната към Московска патриаршия, а другата е към Вселенска патриаршия. През 1996 г. тя възстанови своята юрисдикция в Естония, загубена след анексията на Естония от Съветския съюз през 40-те години на миналия век. Този акт на Вселенска патриаршия и досега е източник на напрежение между двете големи патриаршии, а двете юрисдикции в Естония, макар и канонични, нямат общение помежду си. Предстоятел на Естонската православна църква към Вселенска патриаршия е Талинският митрополит Стефан (Хараламбидис).
Според митр. Корнилий, „когато се намесва политиката, винаги има сценарий. През 2020 г. се навървшват 100 години откакто патриарх Тихон дава широка автономия на Православната църква в Естония. Случващото се сега в украинската земя напомня сценария, по който се случи разколът и в Естонската православна църква. Моето архиерейско служение премина в много сложен период – разпадна се Съветският Съюз, а Естония първа заяви за излизането си от СССР и желанието си да бъде самостоятелна държава. Тогава бях на 67 години и трябваше да променя обичайния си начин на живот, да търся правилната линия на поведение, която да не отдалечи от Истината... Мнението на Църквата по въпроса за правоприемството беше изразено в документ на Събора, в който бе казано, че Естонската православна църква е приемница на православното наследство в Естония“.
Правителството обаче решава да не подкрепи автономната църква в юрисдикцията на Московска патриаршия, за да не допусне политическо влияние чрез нейните структури в страната. Според Талинския митрополит, който в момента е най-възрастният йерарх на Московска патриаршия – на 97 години, дирекцията по вероизповеданията към Министерството на вътрешните работи на Естония провокира разкола, като през 1993 г. регистрира устава на Естонската апостолска православна църква към Константинополска патриаршия и я обявява за правоприемница на предвоенната Естонска апостолска православна църква.
Разделението между двете православни църкви следва езиковите разлики – по-голямата част от рускоезичното население отъждествява себе си с автономната Православна църква към МП, а православните естонци – с Православната църква към КП.