През последното десетилетие много българи заминаха в Испания да търсят препитание. Нашата емиграция там сега е многобройна, но все още не е организирано духовното ѝ обгрижване. О. Александър Великов е свещеник и живее в гр. Дения, Валенсия. Според него българите-емигранти в Испания са толкова много, че би било редно да има български свещеник за всяка една от областите.
О. Александър работи шест дни от седмицата по десет-дванадесет часа дневно, за да издържа себе си и семейството си. Всяка първа неделя от месеца служи в гр. Гандия, а всяка втора неделя – в гр. Дения. В останалите неделни дни се среща с различни хора от областта, като се опитва чрез тях да организира българите за богослужение в гр. Валенсия и гр. Аликанте. Така той се надява да обхване в служението си българите от цялата област Валенсия.
Засега сънародниците ни в Испания нямат самостоятелни помещения за богослужение. Затова в Гандия о. Александър служи в един от параклисите на Двореца на йезуитите и плаща наем от 50 евро за всяка служба; в Дения за службите се използва една стая и когато е възможно и в удобно време се служи в римокатолическия катедрален храм. За там о. Александър не плаща наем, а отработва парите, като прави дребни ремонти по храма.
Сега българският свещеник се опитва заедно с един от църковните настоятели да организира църковна община в съседна област – Мурсия, но поради липсата на време това се оказва бавен процес. Всички пътувания на о. Александър за богослуженията в различните градове са за негова сметка.
От Западно- и Средноевропейската митрополия не само, че не му помагат по никакъв начин финансово, но и изискват по хиляда евро годишна вноска от всяка община „за издръжка на митрополията“. Според о. Александър би трябвало тази вноска да се определя процентно за всяка община, както е при вноските на църковните настоятелства за издръжка на съответните митрополии в България. Той не одобрява досегашната практика вноската да е еднаква за всички, без да се взема под внимание какви приходи имат. През тази година вноската на общината в Испания е намалена наполовина, тъй като постъпленията от службите са минимални. Понякога българите не могат да съберат и 50-те евро за наема в Гандия. За някаква заплата за свещеника от богослужебната дейност изобщо не може да се мисли.
Сериозен проблем е, че БПЦ все още не е регистрирана в Испания. Испания е обширна държава (в сравнение с България) и големите разстоянията между градовете, където обикновено има по-значителни групи сънародници, правят трудно до невъзможност обслужването на няколко общини от един свещеник. Затова е необходимо да има български свещеник във всяка област.
Освен това българската емиграция в Испания е млада, не е установена трайно и е много разединена. Ако по други места може да се очаква, че българите ще се организират в църковни общини и ще си изискат свещеници, то тук, в Испания, трябва да се върви в обратен ред.
Проповедническата работа на о. Александър се разпростира и до българския печат в Испания. Той публикува редовно в българския вестник „Нова дума“ кратки духовни послания, както и информация за службите и своята дейност.
* На снимката: свещ. Александър Великов венчава българска двойка в Испания
