От няколко години една група ентусиазирани приятели на Св. Гора от различни неправославни вероизповедания във Великобритания идват за две седмици през месец май да дадат труда си за подобряване на условията за поклонниците в Атон, като вършат нещо съвсем просто и много нужно: прочистват от храсти, клони и камъни пътеките, свързващи отделните манастири и скитове. Получихме доклада на тазгодишната група под името „Пътека”, която за първи път работи и в землището на Зографския манастир с разрешението на манастирския събор.
Ето как разказва за своя престой един от участниците в екипа:
"Това беше първата година, когато екип на „Пътека” беше изпратен в българския манастир „Зограф” в Света Гора. Седмицата, която екипът прекара в манастира, се оказа много приятна и успешна. Роланд Бийтънс, Филип Шанд, Клив Струт и аз, Джон Ендрюс, всичките членове на дружеството „Приятели на Св. Гора”, пристигнахме по море до пристанището на манастира. Оттук се виеше път, водещ нагоре към манастира през красива залесена долина. Изпитахме удоволствие, като видяхме лекотоварната кола, която ни чакаше да вземе тежките ни чанти и инструменти.
В манастира бяхме посрещнати от о. Гавриил, който щеше да бъде нашата връзка през време на престоя ни. Въпреки че той говореше свободно единствено български, неговото владеене на английски и гръцки беше достатъчно, за да разговаря с нас и да открием, че той и другите монаси са изключително гостоприемни.
След като информирахме о. Гавриил за нашия план, за всекидневните ни занимания и основните нужди ни дадоха стая в крилото за гости, след което ни заведоха до склада за храна, откъдето получихме необходимите ни продукти за престоя за цялата седмица. Получихме запас от хляб, маслини, сирене, шоколад и големи буркани с консервирани зеленчуци от България. Остатъка от деня прекарахме, опознавайки този голям и привлекателен манастир и неговата красиво залесена среда.
Въпреки амбициозния план да почистим няколко пътеки в района, всъщност имахме време само за една, която според о. Гавриил беше по-важна. Тя водеше от Зограф към близкия гръцки манастир Констамонит. За седмицата, която бяхме там, успяхме да почистим само ¾ от нея. Първата половина от от пътеката беше обрасла с храсти, но въпреки това можеше да се използва. Втората половина беше в много по-лошо състояние, защото на места пътят се скриваше от храсти и клони и това правеше пътуването доста опасно. Предвид лошото й състояние ние бяхме изненадани, когато видяхме, че много поклонници я използват. Докато работехме, покрай нас преминаваха поклонници и монаси, което потвърди думите на о. Гавриил, че пътеката е много използвана. Това всъщност е една от най-красивите пътеки в Атон. Наред с основната ни работа, ние свършихме и допълнителна. Установихме, че на много места се пресичат няколко пътеки, което обърква пътниците. За тази цел използвахме боя и други средства, за да маркираме основния път.
В последния ден от нашия престой, след като видяхме, че няма да успеем да почистим цялата пътека, решихме да отделим малко време да посетим манастира Констамонит, за да видим останалата част от пътеката.
Пристигнахме в манастира, където бяхме посрещнати от иконома, който много се зарадва, като разбра, че почистваме пътя между двата манастира. Той ни разказа за германски поклонник, който беше пристигнал в манастира ден по-рано (един от тези, които минаваха покрай нас, докато почиствахме пътеката). Придвижването му до манастира било ужасно в последната част от пътя, която не успяхме да довършим. Подхлъзвал се и падал на няколко пъти, в резултат, на което се наранил и скъсал дрехите си. Идеята ни да почистим тази пътека до края успокои иконома на манастира.
Въпреки че нямахме достатъчно време да завършим почистването на цялата пътека, седмицата беше много ползотворна и най-вече установихме много добри отношения с монасите от Зограф. Сигурен съм, че ще приветстват ново наше идване. Надяваме се, че ще имаме възможността да дойдем следващата година отново, за да довършим последната част от пътеката. Наред с това има и други важни пътеки в околността. Нашият екип остана с прекрасни впечатления от Зограф и се надяваме догодина да завършим наченатата работа".
Превод: Жасмина Донкова
"Това беше първата година, когато екип на „Пътека” беше изпратен в българския манастир „Зограф” в Света Гора. Седмицата, която екипът прекара в манастира, се оказа много приятна и успешна. Роланд Бийтънс, Филип Шанд, Клив Струт и аз, Джон Ендрюс, всичките членове на дружеството „Приятели на Св. Гора”, пристигнахме по море до пристанището на манастира. Оттук се виеше път, водещ нагоре към манастира през красива залесена долина. Изпитахме удоволствие, като видяхме лекотоварната кола, която ни чакаше да вземе тежките ни чанти и инструменти.
В манастира бяхме посрещнати от о. Гавриил, който щеше да бъде нашата връзка през време на престоя ни. Въпреки че той говореше свободно единствено български, неговото владеене на английски и гръцки беше достатъчно, за да разговаря с нас и да открием, че той и другите монаси са изключително гостоприемни.
След като информирахме о. Гавриил за нашия план, за всекидневните ни занимания и основните нужди ни дадоха стая в крилото за гости, след което ни заведоха до склада за храна, откъдето получихме необходимите ни продукти за престоя за цялата седмица. Получихме запас от хляб, маслини, сирене, шоколад и големи буркани с консервирани зеленчуци от България. Остатъка от деня прекарахме, опознавайки този голям и привлекателен манастир и неговата красиво залесена среда.
Въпреки амбициозния план да почистим няколко пътеки в района, всъщност имахме време само за една, която според о. Гавриил беше по-важна. Тя водеше от Зограф към близкия гръцки манастир Констамонит. За седмицата, която бяхме там, успяхме да почистим само ¾ от нея. Първата половина от от пътеката беше обрасла с храсти, но въпреки това можеше да се използва. Втората половина беше в много по-лошо състояние, защото на места пътят се скриваше от храсти и клони и това правеше пътуването доста опасно. Предвид лошото й състояние ние бяхме изненадани, когато видяхме, че много поклонници я използват. Докато работехме, покрай нас преминаваха поклонници и монаси, което потвърди думите на о. Гавриил, че пътеката е много използвана. Това всъщност е една от най-красивите пътеки в Атон. Наред с основната ни работа, ние свършихме и допълнителна. Установихме, че на много места се пресичат няколко пътеки, което обърква пътниците. За тази цел използвахме боя и други средства, за да маркираме основния път.
В последния ден от нашия престой, след като видяхме, че няма да успеем да почистим цялата пътека, решихме да отделим малко време да посетим манастира Констамонит, за да видим останалата част от пътеката.
Пристигнахме в манастира, където бяхме посрещнати от иконома, който много се зарадва, като разбра, че почистваме пътя между двата манастира. Той ни разказа за германски поклонник, който беше пристигнал в манастира ден по-рано (един от тези, които минаваха покрай нас, докато почиствахме пътеката). Придвижването му до манастира било ужасно в последната част от пътя, която не успяхме да довършим. Подхлъзвал се и падал на няколко пъти, в резултат, на което се наранил и скъсал дрехите си. Идеята ни да почистим тази пътека до края успокои иконома на манастира.
Въпреки че нямахме достатъчно време да завършим почистването на цялата пътека, седмицата беше много ползотворна и най-вече установихме много добри отношения с монасите от Зограф. Сигурен съм, че ще приветстват ново наше идване. Надяваме се, че ще имаме възможността да дойдем следващата година отново, за да довършим последната част от пътеката. Наред с това има и други важни пътеки в околността. Нашият екип остана с прекрасни впечатления от Зограф и се надяваме догодина да завършим наченатата работа".
Превод: Жасмина Донкова
