Манастирът Кутлумуш излезе с изявление по повод изключването на трима монаси от манастира, които отказват общение с братството на св. обител и не желаят да споменават Цариградския патриарх Вартоломей по време на богослуженията. Изявлението е по повод разпространяването на публикации в интернет, които "героизират" изключените от обителта монаси като "подложени на гонение".
В текста на изявлението се казва:
„От древни времена до ден днешен е ясно, че не може да съществува понятие монашеско братство извън духовното и литургическо общение. Затова ненарушимо правило в монашеската традиция е участието в общите богослужения, което е израз и на духовното и душевно единство. Не може монах от общежитиен манастир да вземе решение за прекратяване на духовното единство с братята и да продължава да иска да остане в манастира. Той сам се поставя извън братството. Това стана и с бившите братя. Те са поставиха извън общежитийното братство и манастирът ги изключи.
Трябва да се отбележи, че тези монаси не се задоволиха само с прекратяване на общението с другите иноци. Възползвайки се от снизхождението на игумена и братята, те предприеха и други антиканонични действия, които доведоха да смущение и тревога (отказ да присъстват на съборните богослужения и на общата трапеза, постоянни опити да въздействат на монасите и поклонниците, публикации в личните си уеб-страници, отказ да се явят пред събранието на старците на манастира, пътувания без разрешението и уведомяването на игумена, заключване на килиите и други несъвместими с монашески живот постъпки).
Решението за изключване се отнася само за трима монаси от нашето общожитийно братство, а не за монасите, които са в килиите на Кутлумуш. (Килиите се ползват с относителна автономия и техните монаси не са членове на общежитието). (...)
Ние сме абсолютно съгласни, че свещените канони не налагат послушание по въпросите на вярата. Това означава, че ако някой е убеден, че братството, към което принадлежи, се отклонява от правата вяра, е свободен (съгласно светоотеческата традиция) да скъса връзката си братството и да се махне. Но той няма право да превръща братството в разграден двор. Инатливото противодействие, самохвалното геройство и популистките жалби са поведение, което противоречи на православната вяра и нравственост. Изключително лекомислено и опасно е да се нарича подобно поведение „изповедничество на вярата“ и да се превръщат в герои иноците, противопоставящи се на братята, които се подвизават в добрия подвиг без да парадират с това.
И накрая, нашият самоуправляващ се манастир, като част от Света Гора, не изпълнява ничии заповеди и никога не е търпял външен натиск по никой въпрос. Нашият избор е да говорим и вършим правдата, без омраза към тези, които клеветят“.
