За трета поредна година в Смирна (на турски Измир) от 4 до 8 май 2017 г. се проведе агиоложка конференция, организирана от гръцката православна общност в този исторически християнски център, където през миналата година беше възстановена унищожената с погрома от 1922 г. Смирненска митрополия. Конференцията на тема „Апостолските отци и тяхната епоха“ беше планирана и осъществена с благословението и под егидата на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей, който и присъства на част от заседанията. Заседанията се проведоха в конферентната зала на Търговската палата в града, а при откриването на конференцията участниците бяха лично приветствани от кмета на Измир Азиз Коджаоглу и от председателя на Търговската палата Екрем Демирташ. На фона на политическите процеси в съседна Турция през последните месеци това внимание към една богословска конференция във втория по големина и най-„светски“ турски град наистина прави впечатление.
Научната проява събра учени предимно от различни университети на Гърция, а работните езици бяха гръцки, английски и турски. Православната общност в крайбрежния град включва освен гърци още работещи тук имигранти от други балкански страни, Украйна, Русия, Грузия. Но след няколко години мисионерска дейност в Смирна на архимандрит и вече Еритрейски епископ Кирил (Сикѝс) вече има и няколко православни турци, катихизирани и покръстени от него.
Апостолските отци (или апостолските мъже по традиционно употребяваната у нас терминология) са съвременници и дори ученици на апостолите или пък епископи и църковни дейци от второто и третото поколение след светите апостоли. От тях с най-много запазени писмени текстове е св. Игнатий Богоносец, Антиохийски епископ, но също така известни с богословската си дейност са св. Климент Римски, св. Поликарп Смирненски, св. Папий Йераполски, св. ап. Ерм, авторът на Послание на св. ап. Варнава. Очаквано най-много интерес беше предизвикал сред учените св. Игнатий Богоносец заради запазените текстове на седем негови послания до различни малоазийски църкви, включително и лично до смирненския епископ св. Поликарп, а послание е написал и до Римската църква. Изследователите на живота и запазените съчинения на апостолските мъже представиха свои проучвания от различни гледни точки - историческа, библеистична, догматическа, литургическа, езиковедска. Бяха проведени и много интересни дискусии върху изнесените доклади.
Смирненският митрополит Вартоломей присъства на първото заседание и поздрави участниците от името на патр. Вартоломей. Еритрейският еп. Кирил пък не само присъства на всички заседания, но изнесе и доклад за храмовете в чест на св. Поликарп в района на Смирна; представи и деликатния въпрос за т. нар. гроб на светеца, представян от местните римокатолици.
Заслужава да се отбележи, че по идея на еп. Кирил започват да се провеждат тези ежегодни конференции от 2015 г. насам, той е и основният им организатор, макар за научната част да има комитет от известни учени, ръководен от почетния професор на Атинския Каподистриев университет Георги Галитис.
От България в конференцията участва богословът проф. Иван Желев Димитров, бивш дългогодишен преподавател в БФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в други университети у нас и в чужбина, а също така и почетен доктор на Атинския университет. Той изнесе доклад на тема: „Възстановяване на почитта към апостолските отци в богослужебния живот на Българската църква“.
За участниците в конференцията беше организирано посещение на запазени православни храмове в района на градовете Смирна и Чешме. Те са или музеи, или изоставени и рушащи се. В църквата „Въведение Богородично“ – красива трикорабна базилика с мраморен иконостас, построена през 1874 г. в гръцкия тогава град Еритрея (на турски Илдири), се служи всяка година на празника, а във внушителната също трикорабна базилика „Св. Харалампий“ в Чешме (на гръцки Крини) едва миналата година беше дадено разрешение за богослужение на празника.
На 7 май, Неделя на разслабения, участниците в конференция участваха в светата литургия в смирненската православна църква „Св. Фотиния“, отслужена от митр. Вартоломей и еп. Кирил, както и от други клирици, дошли от Гърция.
