До 85% от жителите на Русия наричат себе си православни. При това почти една трета от тях признават, че не вярват в Бог, а онези, които вярват, почти не ходят на църква. Та колко православни има в Русия в действителност?
Както показват резултатите от проучванията, броят на постоянните последователи на Руската православна църква (РПЦ) в Русия не е голям – от 0,5 до максимум 2% от населението. Те влизат в по-широката група от хора, които посещават храмовете от време на време – такива са до 8% от участниците в изследването. В църквите ги наричат „случайни посетители“ и не се отнасят особено добре към тях.
Православни, но не вярват в Бог
Тъй като РПЦ не води отчет на своите членове (както и почти всички поместни православни църкви - б. р.), остава да се осланяме на авторите на изследванията. Социолозите в този случай използват два метода на изчисление. Първият от тях е най-простият. Няколко по-големи агенции поне веднъж в годината включват в така наречения омнибус (тип изследване, комбиниращо различни теми – бел. прев.) въпроси за религиозната идентификация. Тези въпроси са съставени още в началото на 90-те години от социоложката на ВЦИОМ* Валентина Чеснокова (дълбоко вярваща православна) и първоначално са интерпретирани от нея. Тези допитвания показваха стабилно нарастващо в продължение на 25 години (макар и с колебания от година в година) число. През първите пет години от новия век данните бяха оспорвани от църковните власти с аргумента за подценяване на броя православни. Но към 2008 г. показателите се изравниха с желаните стойности − около 63-75% те се "успокоиха" - и „из устата“ на патриарх Кирил дори признаха факта, че само 10% от населението са „въцърковени“.
През 2010 г., скоро след избора на митр. Кирил за патриарх (последван от серия от скандали, включително и делото Pussy Riot – бел. прев.), числеността на онези, които се определят като православни, според повечето проучвания достига своя пик и след това започва да спада. Впоследствие голяма част от социологическите организации рязко съкращават изследванията си в тази сфера или поне се отказват от публичния им анализ и представяне. Така например „Левада център“ приключва публичното представяне на своите допитвания по темата в края на 2012 г. с числото 70% (една година преди това са регистрирани 75%), а през 2016 г. в общия отчет на своя „омнибус“ без обяснения посочва на графиката число около 85%. ФОМ**, според наличните данни, се спира през 2014 г. на 68% (с пикови стойности през 2012 г. − 72%). Руският мониторинг на икономическото положение и здравето на населението на Националния изследователски институт – Висше училище по икономика показва 70,9% за 2016 г.
Тези числа биха могли да се тълкуват различно. Например, че „православието“ е начин за етническа, а не религиозна идентификация. Или че болшинството граждани не споделя позицията си със социолозите, а останалите отговарят в духа на снощните телевизионни новини и тогава проучванията са просто некоректни. Но е напълно очевидно, че тези данни нямат никакво отношение към реалните вярващи. „Левада център“ примерно прави уговорката, че „60% от православните не причисляват сами себе си към религиозните хора“ и „само около 40% православни са убедени в това, че Бог съществува, а приблизително 30% от наричащите себе си православни вярващи направо смятат, че Бог няма“. Други особености на „православното поведение“ вижте на фигурите.
Православни, които не посещават храма и не получават причастие
Аз съм православен
Източник: ФОМ, „Въцърковеност на православните“, 2014
На практика никога не се причастявам (% православни)
Източник: ФОМ, „Въцърковеност на православните“, 2014
На практика не спазвам поста (% православни)
Източник: ФОМ, „Въцърковеност на православните“, 2014
Ходя в храма един-два пъти в годината или по-рядко (% православни, сума от три отговора)
Източник: ФОМ, „Въцърковеност на православните“, 2014
Православни, но на църква не ходят
Друг начин за преброяване на последователите на РПЦ е отчитането на тези, които реално се проявяват като православни вярващи. Тоест преди всичко енориашите, които са способни да дойдат в храма и да изслушат неделната проповед. И в този случай данните на ФОМ създават определена интрига. Спрямо общия брой участници в проучването едва 8% твърдят, че посещават храма веднъж на месец или по-често. А на по-конкретния въпрос за причастяването (в което обикновено участват повечето присъстващи на пълноценната църковна служба − литургията) положителните отговори са дори по-малко. Общо 1,4% са се причастявали веднъж в месеца и около 4% по няколко пъти в годината.
Излиза, че пълноценно участие в църковната служба веднъж в месеца (дори не в седмицата) в Русия вземат руснаци, чийто брой e в границите на статистическата грешка. Може ли да се доверяваме на подобни твърдения? Нека вземем за сравнение отчетите на МВР за броя посетители на нощните великденски и рождественски служби – като „масови мероприятия“ основните православни събития се нуждаят от специални мерки по осигуряване на обществения ред (тези данни министерството събира в една или друга степен редовно).
И така, по данни на МВР през последните 15 години в нощта на Рождество в Русия храмовете се посещават от два-три милиона души – 1,4-2% от населението, в Москва – 100-300 хиляди души – 1,0-2,5%. При великденската служба е малко по-трудно да се ориентираме в данните, защото МВР през цялото време ги предоставя в различни формати – включва онези, които просто са посетили храма за празниците, други, които са „наминали“ да осветят козунаците, а най-вече тези, които са отишли на гробищата (от гледна точка на МВР, това също е масово мероприятие, но от гледна точка на Църквата то по-скоро клони към езичеството). Дори да отчетем всички участници в така наречените великденски мероприятия в Русия, броят им не превишава седем милиона – около 5% от населението. В случаите, когато сред участниците специално са посочени енориашите, се вижда, че те са малцинство: например, през 2005 г. в Москва на нощната служба са дошли 80 хиляди (по-малко от 1%), общо броят на посетилите храмовете е 359 хиляди, а гробищата − още 580 хиляди души.
Енориашите и „случайните посетители“
Може ли по такива „пикови“ празници да се съди за въцърковеността на населението като цяло? Досега в Русия не е направено нито едно мащабно, общонационално изследване на тази тема. Но редица проучвания в градове (Казан, Омск, Перм, Тюмен), проведени между 2005 и 2010 г. и включващи преброяване на посетителите на храмовете и допитване до духовенството, показват съпоставими данни. Като цяло съвпадащи с данните на МВР за броя миряни по „празниците“, те регистрират какво се случва в енориите не в празници, а в делници. Както може да се очаква, броят присъстващи на обичайната неделна служба е 10-30% от онези, които са отишли в храма на голям празник. В Рязанска област, да речем, която по много показатели (например по броя енории и манастири спрямо числеността на населението) е един от най-православните руски региони, броят на миряните през 2007 г. е 10% от населението за Великден срещу 0,9% присъствали на обикновена неделна литургия. В Тюмен, с население повече от половин милион, средногодишният брой посетители на неделните литургии в периода 2007-2009 г. е 0,39% от населението, а на нощната великденска служба през този период са отишли средно 1,1% от жителите на града.
Въз основа на оценката на свещениците, които в интервютата потвърждават посочените числа, изследователите могат да говорят за два типа вярващи.
„Ядрото“ на редовните посетители на църковни служби, поне в големите градове и типичните руски региони, е приблизително 0,5% от населението. Те са усвоили основните църковни практики (участие в литургия, изповед и причастие) и редовно ги извършват. Например на един от новите райони в Санкт Петербург със 100 хиляди жители (2010) или Перм (2014), по мои наблюдения и интервюта с духовници се падат три отворени в неделя храма, където се извършва литургия. Броят на получилите причастие в тях (те обикновено са постоянни енориаши) е общо около 300 души. В Централните райони на града храмовете със сигурност са повече, но броят на получилите причастие (като изключим катедралните храмове и един-два популярни храма) е значително по-малък (10-30 човека на служба).
В хиперправославните региони на Русия (Владимирска, Ивановска, Костромска, Нижниновгородска, Ростовска, Ярославска (може би, Белгородска, Курска област, Мордовия) тези „въцърковени“ православни към 2005 г. са горе-долу два пъти повече.
Друга група, която редовите свещеници са „оценили“ след наблюдения и анализ, са така наречените „случайни посетители“ — нередовните посетители на храмовете, които рядко остават до края на някоя църковна служба или отиват на проповед. Те предпочитат да наминат в храма за малко, да послушат някоя мъничка част от богослужението и най-важното да изпълнят своите практически църковни нужди – да запалят свещ, да дадат бележка за молитвата за здраве и късмет на близките, да склонят глава към икона или някоя „гастролираща” светиня, да се помолят набързо на светец, който е длъжен да помогне в трудни ситуации, да купят църковна книга или осветени пелени в църковната лавка, да си гребнат светена вода или да осветят козунаците. Такива хора можеш да видиш в градските храмове привечер в обичаен делничен ден – те надничат за десетина-двайсет минути на път от работа към къщи.
„Случайните посетители“ не са особено уважавани от духовенството и въцърковените (което те редовно подчертават), но са относително масово явление. Заедно с енориашите те представляват приблизително 2-4% от населението на Руската федерация, които ходят в храма поне веднъж на месец и понякога се причастяват. Тъкмо за тези числа говорят данните на социологическите проучвания. Сергей Кравец, ръководител на центъра „Православна енциклопедия“ (един от водещите "think tank"-ове на РПЦ, получаващ значително държавно финансиране) в интервю през май 2014 г. твърди, че 4% от населението „живее църковен живот”. Изглежда това е най-малкият процент реални православни в Русия, който църковното ръководство е готово да признае.
Но пък църковните публицисти са доста по-близки до реалността. Например известният (вече покойник) православен блогър Игор Гаслов през 2012 г. описва типична селска енория в отдалечен район на Ленинградска област (името на областта не беше сменено, когато се смени името на град Санктпетербург - б. р.): „Днес на служба дойдоха едва 15 човека, между другото повечето от тях се причастиха, така че важно е не количеството, а качеството :)… На „официалната статистика” във вид на разкази на местния клир не вярвам, понеже съм слушал приказки, как „храмът им се изпълвал с хора”, „ей толкова много ще дойдат”, „на всенощното винаги хората са малко, а на литургия ще дойдат много“ )))) Засега повече от 20-25 човека в храма не съм виждал... Получаващи причастие има не повече от 10, тоест самият гръбнак. Територията [на енорията] е доста голяма — две села. Но там ходят жителите само от едното + неколцина пристигащи-заминаващи. Селото по списък е около 500 жители, но мнозина живеят на разстояние половин час пеша, а немалко се появяват само за летния сезон, когато идват на вилите си. Така че това не е показател. А пък това че от другите села не идват, не идват – факт”.
От другия край на страната се обажда и дякон Владимир Шалманов от Георгиевското благочиние на Ставрополския край: „Повечето жители на населените места от Георгиевското благочиние, очевидно, се смятат за православни или поне симпатизиращи на православието. Но активните християни (редовно присъстващи на богослужения или участващи в тайнствата) са не повече от 0,4-1% (в селата техният дял е по-малък, в градовете – по-голям) от общия брой кръстени. Останалите православни по кръщение в една или друга степен са погълнати от грижа за придобиване на земни блага, намират се в плен на различни суеверия, нездрави есхатологични настроения, езически и новоезически тенденции, а също заблуждения, формирани от пропагандистката дейност на всевъзможни секти“.
*Всесъюзен център за изследване на общественото мнение от 1987 до 1992 г. (периодът, за който става дума в текста), след това − Общоруски център за изследване на общественото мнение (Всероссийский центр изучения общественного мнения)
** Фонд обществено мнение
Превод: Анна Георгиева
