В края на миналата година стотици писма от личната и служебна електронна поща на държавни дейци, политически анализатори и техни сътрудници в Русия и Украйна станаха публично достояние след кибератаки на украински хакери, нарекли се „украински Кибералианс“ (виж тук). Кибератаките станаха част от руско-украинския конфликт, който се пренася и във виртуалното пространство, а скандални политически разкрития бяха широко отразени в западната преса. Поради силното преплитане на политическите и църковните проблеми в двете страни в базата данни (която е публична) има и немалко информация, засягаща Православната църква, но тя остава встрани от интереса на светската преса.
Изнесените тайни анализи на руски институти демонстрират нагледно как Православната църква се използва от разработчиците на стратегии за разпространяване на руско политическо влияние в други страни, как грубо политиците злоупотребяват с религиозността на хората и ги манипулират. За илюстрация могат да послужат докладите, изготвени от експерти на известния "Институт за страните от ОНД", които всяка година разработват определена тема, свързана с Църквата. За 2015 г. обявената тема е "Нефтогазовите интереси на Русия и лобистките възможности на епархиите и енориите на Руската православна църква в страните с руски енергийни интереси".
Много показателен за подхода към Православната църква е един анализ на настроенията сред висшия клир на Грузинската църква и сред лидерите на няколко православни обществени организации. Текстът на доклада представлява интерес и заради това, че разкрива модела, по който руските служби подхождат към Православните църкви по места, как проучват евентуалните хора и организации, чрез които да въздействат на обществото в страната, как набелязват свои проводници на идеи сред православните клирици и общественици. Без емоции и скрупули се анализират силните и слабите страни на хората, посочва се с какво могат да бъдат полезни, на какво може да се разчита от тяхна страна.
Докладът е подготвен през май 2014 г. и започва със следните думи: „Без преувеличение може да се каже, че главните съюзници на идеята за руско-грузинско сближаване в политически смисъл се намират в Грузинската православна църква. Посещенията на патриарх Илия Втори в Москва след августовската война (2008 г.) изиграха решаваща роля за начина, по който църковните граждани на Грузия възприемат Русия: руснаците и Русия като цяло се разпознават не като враг, а като единоверци. Разбира се, има в църквата и противоположно мнение, но то не е доминиращо“.
Изброяват се представителите на висшия клир "с проруски възгледи, на които може да се разчита". „Към здравомислещите по интересуващата ни тема, освен самия патриарх, могат да бъдат отнесени следните епископи: Руставски и Марнеулски Йоан, Руиско-Урбниски Йов, Зугдидско-Цаишски Герасим, Боржомски Серафим, Некрески Сергий, Схалтски Спиридон, отчасти също и Батумския Димитрий и Балниския Ефрем. Бодбийският Яков е трудно да бъде наречен проруски, но се отличава с антизападно мислене. Той също е влиятелна фигура в ГрузПЦ, както и по-горе споменатите владици. Около тези епископи има свещеници и монаси, които за разлика от епископите активно и открито се обявяват срещу западните ценности, характеризирайки ги като нехристиянски».
В доклада се посочват и църковни обществени организации, които са на проруски позиции. Едната, проучвана от руските служби, е «Съюз на православните родители с ръководител Автандил Унгиадзе, а другата е политическата партия «Грузинска идея» с лидер Леван Чачуа. Последната влиза в полезрението на анализатора заради «много тесни връзки с патриаршията и фактическия църковен контрол върху нея». В доклада се посочва също, че и двамата нейни лидери - Чачуа и Унгиадзе - нямат особено влияние върху общественото мнение, «но са ценни с това, че разполагат с почти фанатични поддръжници и имат възможност за бързата им мобилизация, практически за всякакви цели».
За двамата политически лидери се твърди, че са «начетени и академични хора, въпреки че са на православно-фундаменталистки позиции. Но това още повече ги свързва с идеята за сближаване с Русия. От друга страна Леван Чачуа понякога е предпазлив в изказванията си и също се крие зад лозунга «прогрузинска политика». Но независимо от това той с цялата си душа е за ориентацията на Грузия към Русия. Всичко това става не без влиянието на патриарха».
В доклада се посочва, че двамата политици са под ръководството на свещениците Давид Квливидзе, Давид Исакадзе, Басил Антидзе и Александър Абашидзе, които анализаторът описва като «радикални русофили». Разказва се случка с о. Давид Квливидзе, който "на селско събрание през 2010 г. казал, че за Грузия ще е много добре, ако руските войски влязат в Грузия, за да установят ред. На подобна позиция тогава бил и владиката Йов".
В доклада е отделено място и на архим. Рафаил Карелин, който по някое време е дошъл в Грузия от Русия. «Той е евреин на преклонна възраст и практически не напуска дома си, но се занимава с умствена работа. Карелин е известен със своята антизападна и проруска позиция. Често публикува свои текстове, издаден е сборник с негови проповеди на грузински. Някои считат, че преди е сътрудничил на руските спецслужби».
Прави се анализ на възгледите на двамата споменати политици Чачуа и Унгиадзе, които критикували Русия единствено заради „недостатъчния патриотизъм и вяра“. «Днешна Русия според тях е под силно западно глобалистично влияние. Но събитията в Украйна ги въодушевиха. Леван Чачуа се свърза и с Института Евразия, има намерение да бъдат обсъдени някои въпроси. Той дълбоко преживява сръбската трагедия, осъжда НАТО и по всякакъв начин се старае да популяризира темата Косово в Грузия, желаейки да създаде съвместен грузинско-сръбски «Дом на приятелството». Той е във връзка с владиката Арсений (вероятно става дума за еп. Артемий, но името е сбъркано от автора на доклада, бел. ред.) в Косово, а също така често посещава Атон. Чачуа казва с надежда, че «след Украйна Русия най-накрая да се заеме и с нас». При това се позовава на патриарха като източник (!)».
В доклада няколко пъти се слага акцент на отношенията на Грузинския патриарх с подобни обществени структури с проруски настроения:
«Освен организациите на Чачуа и Унгиадзе патриархът косвено поощрява и чрез бизнесмени даже финансира още една организация – по принцип фундаменталистка, православна. Това е «Народно събрание на цяла Грузия», което се оглавява от Годердзи Отарашвили, който произхожда от г. Кахи, Азербайджан. Тази организация работи основно в провинцията и се подчинява на устни заповеди на патриарха, ориентирана е към консервативните ценности. Отарашвили е радикален в оценките си и за външната политика е изцяло ориентиран към Русия, искрено вярвайки, че Грузия и цялото Православие без Русия са обречени на гибел.
Като цяло организацията на Отарашвили се занимава със създаването на неформални «силови» структури, на първо място за защита на страната от връщането на «националите». Въпреки че той се отнася много негативно към действащата власт (с изключение на премиера Гарибашвили), която счита за разклонение на «националите» (в това отношение позицията на Чачуа и Унгиадзе е малко по-мека, макар и като цяло негативна). Отарашвили също така има ресурс да мобилизира няколко стотин активни, основно млади хора. Между другото, той наскоро се свърза с Института Евразия".
Накрая са изказани следните препоръки: "Трябва да се поощряват срещи на представители на такива организации с руски единомишленици, да се планират съвместни образователни проекти, а също и поклоннически пътувания. Мобилизационният потенциал на Грузинската православна църква е изключително висок и е необходимо проруските сили в Църквата да бъдат укрепвани отвътре“.
