Св. Синод на Гръцката православна църква разпространи Обръщение относно Светия и велик събор в Крит, с което да се информират вярващите в Гърция за официалната позиция на Гръцката църква към резултатите от провелия се висш църковен форум. Изявлението е изготвено от Св. Синод по решение на Събора на гръцката йерархия (всички почти 80 митрополиити), като неговото закъсняло публикуване вероятно е свързано със спорове между самите епископи за отношението към Събора. Най-крайна позиция заема групата около Пирейския митрополит Серафим, която тотално отрича Събора и обвинява участвалите в него йерарси в икуменизъм. Голямата част от гръцкия епископат споделя умерената позиция на Атинския архиепископ Йероним II, която беше изложена по време на Събора на гръцката йерархия в края на миналата година (виж тук). В разпространеното днес изявление, което ще бъде прочетено във всички гръцки храмове и манастири, се дава следната оценка на работата на Всеправославния събор в Крит:
"Св. Синод на Църквата в Гърция се обръща към всички вярващи, за да ги осведоми за Светия и велик събор на Православните църкви, който се проведе през юни 2016 г. в Крит.
Основна цел на Светия и велик събор беше засилването и явяването на единството на всички Православни църкви, както и разглеждането на различни съвременни пастирски въпроси.
Според резултатите на Светия и велик събор:
- Православната църква изразява своето единство и католичност (вселенскост) чрез светите Тайнства. Съборността служи на единството и вдъхновява организацията на Църквата, начина, по който се вземат нейните решения и определя нейното развитие. Трябва да се отбележи също така, че Светият Събор не се позова само на авторитета на известните Вселенски събори, но на него за първи път бяха признати за събори с "всеобщ авторитет", тоест вселенски, Великият събор при Цариградския патриарх Фотий Велики (879-880 г.), Великите събори при св. Григорий Палама (1341 г., 1351 г., 1368 г.), както и цариградските Велики и свети събори за отхвърлянето на униатския Флорентийски събор (1438-1439 г.), съборите, отхвърлили протестантските учения (1638 г., 1642 г., 1672 г., 1691 г.), както и събора, отхвърлил етнофилетизма като еклезиологична ерес (1872 г.).
- Православните автокефални църкви не са федерация Църкви, но са Едната, свята, вселенска и апостолска Църква. За православната диаспора в различните страни по света беше решено да се продължи дейността на Епископските събрания на представители на автокефалните църкви с цел да се гарантира принципът на съборността, докато се приложи каноничната акривия.
- За Православната църква семейството е плод на мистичното единение на мъжа и жената "в Христос и в Църквата" и само то осигурява подходяща среда за раждането и възпитанието на децата.
- Църквата постоянно подчертава ценността на въздържанието, на християнската аскеза. Християнската аскеза не прекъсва връзката на човека с живота и ближния, но го свързва с мистичния живот на Църквата. Аскезата не се отнася само до монасите. Аскетичният етос е характерен за целия християнски живот.
- Православната църква осъжда гоненията, изселванията и убийствата на членове на религиозните общности, принудата към промяна на религиозната вяра, търговията с бежанци, отвличанията, мъченията, нечовешките екзекуции, материалните разрушения. Особено голямо е безпокойството на Църквата за състоянието на християните и на всички гонени малцинства в Близкия Изток и на други места в света.
- Основното дело на Църквата е мисията, тоест нейната борба за постоянно свидетелстване на вярата и за проповядване на евангелието както на вярващите, които живеят в днешните секуларни общества, така и на тези, които все още не са познали Христос. Диалогът основно с инославните християни (другите християнски изповедания - ереси) става въз основа на задължението на Църквата да свидетелства на всички истината и апостолската вяра. Така те познават истинността на Православното предание, стойността на светоотеческото учение, литургичния опит и вяра на православните. Тези диалози не означават, нито ще означават компромис с въпросите на вярата.
- Православната църква е Едната, свята, вселенска и апостолска Църква, както се изповядва в Символа на вярата. Извън Тялото на Христос, сиреч извън Църквата, човешката святост е невъзможна (Ефес. 1:23). Светостта е участие в тайнството на Църквата и в светите нейни тайнства с център Божествената евхаристия. Светците изобразяват Божието царство. Църквата е една, Православната. Според Василий Велики "един народ са всички, които са се надявали на Христос, и една Църква са сега онези, които са Христови, макар и да се наричаме според различните места". Църквата винаги очаква връщането на всички хора, инославни и иноверни, в нея.
- Текстовете на Светия и велик събор на Православната църква са предмет на по-нататъшно изучаване и задълбочаване. Това важи за всички Събори на Църквата.
- Богословският диалог не се преустановява. Необходима предпоставка, разбира се, е да се запази непокътната богословската истина и този диалог да се провежда без фанатизъм и разделения, без паралелни събрания и схизми, които са рана в единството на Църквата. Схизмите са неизлечими духовни болести. Според св. Йоан Златоуст: "да разцепиш Църквата и да се държиш честолюбиво (свадливо), и да предизвикваш разделения, и непрекъснато да страниш от събора е непростимо и достойно за обвинение и носи голямо наказание" (PG 48, 872). Затова вярващите се призовават да не обръщат внимание на думите на онези, които ги скланят да се отдалечат от Църквата, за да образуват отделна група извън пълнотата на Църквата, позовавайки се на измислени причини за догматична акривия.
Завършвайки това послание, искаме да ви уверим, че всички епископи на Гръцката църква бодърствуваме и сме неотклонно верни на православната вяра и сме отдадени на Едната, свята, вселенска и апостолска Църква.
"Братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас." (2 Кор. 13:11)
