На своето последно заседание Св. Синод на Александрийска патриаршия оповести своето становище за провелия се през юни т. г. Свят и велик събор на Православната църква на о-в Крит. В него се казва:
„1. Прославяме и благодарим на Светата Троица, че ни удостои да участваме в Светия и велик събор на Православната църква през изминалия юни. Съборът беше завършек на един дълъг, продължил няколко десетилетия процес на активни богословски обсъждания, съгласия и разногласия. Изразяваме своята благодарност и се молим за душите на онези наши предшественици, за които неговото свикване и провеждане беше мечтана цел, но те не доживяха деня на неговото провеждане.
2. Съборът на Крит беше изключително важно събитие в живота на Православната църква, тъй като той беше свидетелство за единство, свидетелство за отговорност и тревога за състоянието на днешния свят. Срещата и пребиваването в едно на православните църкви винаги е била, е и ще бъде едно голямо чудо и ние вярваме, че този нов опит постепенно ще бъде осмислен и ще даде нови плодове в Православния свят. Блажени, които вкусят тези плодове!
3. Потвърждаваме, че съборността е същинският израз на църковното самосъзнание на Православната църква и едновременно с това тя представлява мощен отговор на ревностните проповедници на изолирането, изключителността, етнофилетизма и фундаментализма. Вярваме, че на съборите, които по Божия милост ще последват в обозримо бъдеще, ще бъдат преодолени всички несъвършенства и слабости на този събор.
4. Благодарим сърдечно на Светейшия председател на Светия и велик събор – Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей, на блаженейшите предстоятели и на всички, които неуморно работиха за осъществяването на събора в условията на много злополучия и предизвикателства.
5. Смятаме за особено важно съборното утвърждаване на църковната икономѝя в условията на множество крайни и консервативни позиции, тъй като така се дава възможност на поместните църкви да осъществяват своето пастирско дело в реално време и в конкретните условия по места. Въпреки пророческите гласове, които се чуха на този събор и на предсъборните съвещания, с тъга установихме нерешителност и колебливост да се възприемат „отклоненията“ от древните форми на църковния живот и пастирство не за акривѝя, а за икономѝя, въпреки че това би било истинското потвърждение на тайнството на Въплъщението на Христа днес, т. е. живото и спасяващо Откровение на Бога. Различният подход към въпросите на организацията на църковния живот за нас не е отклонение от православната истина, а нейно приспособяване към африканската действителност.
6. Църквата в Африка ще продължи да участва дейно във всички официални междухристиянски и междурелигиозни диалози, въпреки трудностите и проблемите, които понякога възникват там. Освен участието ни в Световния съвет на църквите ние ще активизираме участието си в Общоафриканския съвет на църквите. Длъжни сме със смирение във всеки момент да свидетелстваме за православниата си вяра с пълнотата на божественото Откровение, която се пази в Църквата ни. Вървейки по стъпките на Иисус, ние трябва да станем проводници на промяна и да насърчаваме и подкрепяме мирното съжителство на хората, като уважаваме тяхната етническа, племенна и религиозна различност. Заедно с останалите църкви и религии сме длъжни да работим срещу всяка организирана неправда и демоничност, под каквато и форма да се проявява тя, като разрушава живота на нашето многострадално и кървящо паство.
7. Съзнаваме, че като жива и действена църква, живееща всред един развиващ се и многострадален свят, имаме задължението смело и с пророческо виждане да оформим в нашите среди правила за преобразяването на нашия свят, да предложим надежда, пълноценен живот и възкресна радост на всички хора. Молим за горещите молитви на църковната пълнота, на клира и народа, така че с общи усилия да осъществим потенциала на Великия събор и да освободим онези сили, които ще разкрият Църквата в Африка като пророческо присъствие, живееща със страх Господен и винаги отворена за изненадващото действие на Светия Дух.
Снимка: Amen.gr