На 26 септември, съответно 13 септември по стар стил, в Русия отбелязват значим празник – „Воскресение Словущего“. Той се отбелязва преди деня на Въздвижението на честнѝя Кръст Господен и се свързва с възстановяването на храма на Христовото Възкресение на Гроба Господен в Йерусалим от благоверните царе св. Константин Велики и майка му св. Елена през първата половина на четвъртото столетие.
Макар названието на самия празник да не е напълно ясно дори за езиковедите, а и св. Филарет Московски (Дроздов) да го е смятал за народно име на празника, всички са единодушни, че става дума за ново прославяне на Възкресение Христово около половин година след неговото отбелязване през пролетта, а основният прославян, естествено, е Сам Господ Иисус Христос.
В съседство с Даниловския манастир в Москва има храм, посветен на днешния празник – „Воскресение Словущего“. В този храм днес Волоколамски митрополит Иларион отслужи истинска пасхална св. Литургия заедно с множество свещеници и дякони. Сред служещите свещеници предстоеше архим. Филип (Василцев), представител на РПЦ-МП в София. Сред богомолния народ имаше православни свещеници и миряни, участници в Седмата международна конференция „Изток-Запад“ на богословите-библеисти от Европа, а също и от Америка. Заедно с тях присъстваха и инославни учени, специално поканени от митр. Иларион. След св. Литургия беше извършена лития около храма с кръстове и хоругви, а после беше даден отпуст на службата и митрополитът поздрави всички вярващи, като разказа и за историята на празника.
Справка: Храмът „Воскресение Словущего“ е построен в сегашния си вид през 19 в., но преди това там от векове е имало по-стара църква за нуждите на населението, живеещо около Даниловския манастир (основан през 13 в.) и обработващо земите му. За съжаление, построеният в средата на 19 в. с благословението на Московския митрополит св. Филарет сегашен храм е имал нерадостна съдба. Наистина, той е оцелял в първите години след болшевишката революция, дори и през 1930 г., когато Даниловският манастир е бил „затворен“ от болшевиките и монасите са пренесли мощите на св. Даниил и църковната утвар в съседния им храм. През 1932 г. обаче и този храм е бил „затворен“, утварта разграбена, а св. мощи в него най-вероятно са били унищожени. Едва през 80-те години на миналия век храмът, петдесет и пет години използван за фабрика, е върнат на РПЦ. За председател е назначен дотогавашният свещеник от българското подворие в Москва о. Генадий Бороздин (служил в българското подворие при нашия представител в Москва архим. Гавриил (Динев), сега Ловчански митрополит). Той възстановява първо дясната част на притвора като самостоен параклис в чест на св. Николай Мирликийски. В него веднага започват да служат, а успоредно с това в храма години наред продължават възстановителните работи. Едва през 1998 г., на 14 август, Московският и на цяла Русия патриарх Алексий Втори освещава възстановения храм в стария му вид и със старото историческо име. Забележително е, че на „царския“ ред в централния иконостас има две икони на Спасителя: обичайната на Иисус Христос и вляво от нея на Възкръсналия Иисус Христос със знамето на победата над смъртта в дясна ръка.
Носталгия: един от черкуващите се днес в храма богомолци:
Момент от заседанията на Седмата международна конференция „Изток-Запад“ на богословите-библеисти от Европа и Америка:
