В понеделник Владимир Легойда, който е говорител на Московска патриаршия, заяви в интервю за РИА „Новости“, че Руската църква възнамерява да предприеме действия за организирането на Всеправославен събор в Москва.
В изявлението на Легойда тази инициатива е представена като „продължение на подготовката за Всеправославен събор“. Както стана известно по-рано, Московска патриаршия не признава провелия се на о-в Крит Свят и велик събор за всеправославен поради тяхното и на още три църкви отсъствие от него. Подготвяният от близо половин столетие събор обаче нямаше в своето официално наименование определението „всеправославен“, както своевременно отбеляза и Двери. То се появи по-късно едва в контекста на последните дискусии около провеждането му. Не е ясно каква тактика ще възприеме МП – дали ще инициира свикването на съвсем нов събор, с нов дневен ред и проектодокументи, или ще следва курс за ново разглеждане на вече одобрените на Крит документи.
Легойда заяви, че МП „има механизми“ да осъществи успешно това си начинание: „Съборът е резултат от нормалното протичане на православния живот. Въпреки всички трудности, той трябва да бъде внимателно подготвен. Мога да потвърдя нашата готовност да работим в това направление и мисля, че ще намерим начини да осъществим това дело. Механизмите са известни, трябва малко да почакаме“.
Припомняме, че в петък Св. Синод на РПЦ взе решение да признае Събора на православните църкви на о-в Крит за важно събитие, но без всеправославен статут. Интересна подробност от официалното решение беше, че за първи път МП заяви, че на Събора на Крит са участвали „десет от петнадесет“ православни църкви. Досега официалната позиция на МП беше, че отсъстват четири църкви, по реда на тяхното отказване: Българската патриаршия, Грузинската патриаршия, Антиохийската патриаршия и Московската патриаршия.
В официалното становище не се казва коя е „петнадесетата църква“, но това най-вероятно е Православната църква в Америка (OCA), чийто автокефален статут през 1970 г. беше признат само от някои от църквите в т. нар. социалистически страни, включително и от БПЦ, но не се признава от повечето поместни православни църкви. Включването ѝ в дневния ред на междуцърковните отношения е една от последиците на кризата в православието, възникнала с провеждането на Светия и велик събор на Крит. Това вероятно има връзка и с включването на второ място в делегацията на Константинополската Вселенска патриаршия на митрополита на Талин и цяла Естония Стефан, както и на предстоятеля на Украинската православна църква в САЩ (която е в диоцеза на Вселенската патриаршия).
Според Легойда всички трудности могат да бъдат преодолени, ако има разбиране за това, че всяка позиция заслужава уважение и не може да бъде пренебрегната, нито игнорирана с демократично гласуване. „Важно е да се чуе всяка църква, всеки глас и да се опитаме единогласно да стигнем до някакви общи и важни неща. Надявам се, че това е възможно“.
Припомняме, че РПЦ се опита през 1948 г., по времето на Сталин, да свика „вселенски събор“, който да ѝ присъди определението „вселенска“. Тази среща обаче се превръща в събрание на предстоятелите и представители на поместните православни църкви, известно като „Совещание глав“ („съвещание на главите“). В него по обясними причини участват преди всичко главите на православните църкви от т. нар. социалистически страни и то не успява да получи всеправославен характер, още по-малко да постигне амбициозната цел на организаторите си.
