В Светла събота във всички руски храмове се раздава т.нар. артос - от гръцкото άρτος, тоест хляб. Артосът представлява цяла просфора (без отнети частици) с изобразен на нея кръст. В руската практика артосът е висок цилиндричен хляб с изобразена сцена на Христовото Възкресение, докато на Св. Гора артосът е с малък размер.
Артосът се освещава в първия ден на Великден, по време на литургията, на солея или при царските двери. По време на богослуженията през Светлата седмица осветеният артос се слага пред иконата на Христос. Всеки ден от тази седмица около църквите се извършва литийно шествие с осветения артос, който символизира присъствието на Христос. На Светла събота артосът се раздробява и се раздава на вярващите като светиня, която мнозина пазят пред домашния иконостас през цялата година по подобие на Богоявленската вода.
Първото съобщение за използването на артос в следпасхалните дни е от 12 век, в Типика на манастира Христос Евергет в Константинопол. В него се казва, че след литургията на Светли понеделник се извършва следното: "След края [на трапезата] казваме: "Благословен Бог, който ни храни" и веднага трапезарникът издига хляба [артос] с думите: "Христос воскресе", а в събота на Светлата седмица "йереят раздробява артоса, а трапезарникът го раздава на всички братя". Подобни указания се съдържат и в Йерусалимския типик.
Литургичните тълкувания на Нил Грек и Максим Грек свързват произхода на този обичай с апостолите, които след Възнесението на Иисус Христос оставяли на трапезата парче хляб за Него, символично изобразявайки Неговото присъствие на трапезата с тях.
Традицията за изготвяне на пасхален хляб на народно ниво се трансформира в приготвянето на обредните великденски хлябове - руските куличи, украинските паска, българските козунаци и др.
За съжаление в българската църковна практика освещаването на пасхален хляб, артос, през Светлата седмица се извършва много рядко.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wx4x9
