В отговор на въпроси и писма на вярващи Московска патриаршия излезе със специално разяснение за предстоящия Всеправославен събор, който ще се проведе през юни на о. Крит.
В изявлението се напомнят думите на Руския патриарх Кирил от 2 февруари 2016 г. пред Архиерейския събор на МП, че предстоящият Събор няма да се нарича Вселенски. "За разлика от древните Вселенски събори той няма за цел да решава вероучителни въпроси, тъй като те отдавна са решени и не подлежат на преоценка. Също така няма да въвежда никакви нововъведения в литургичния живот на Църквата, в нейния каноничен строй", заяви пред руските архиереи Патриарх Кирил.
Всеправославният събор ще разглежда само тези въпроси, които поради исторически причини не са получили общопризнато решение в църковното право, като например въпроса за сътрудничеството в духовното обгрижване на православните християни, живеещи извън пределите на каноничните граници на Поместните православни църкви.
От Московска патриаршия припомнят, че всички проекти за съборни решения са публикувани и всеки интересуващ се може да се убеди колко неоснователни са опасенията за преразглеждане на църковните правила като споменаваните в различни писма: отмяна на монашеството, въвеждане на семеен епископат и второбрачие на духовниците, а също и подписване на уния с Римо-католическата църква и обединение с инославните конфесии.
В изявлението се припомня, че в документа "Важността на поста и неговото спазване днес" не само не се отменят съществуващите в Православната църква пости, но и за първи път (!) се обявяват за общозадължителни Рождественският, Петровият и Успенският пост, които за разлика от св. Четиридесетница не са били утвърдени в свещените канони в миналото.
"Да допълни недостигащите норми на църковното право е целта на документа "Автономията и начинът на нейното провъзгласяване", проектът за който утвърждава правото на всяка автокефална църква самостоятелно да предостави една или друга автономия на някоя своя част.
Проектът на документа "Тайнството брак и пречките за него" потвърждава невъзможността за встъпване в брак на лица, облечени в свещен сан или приели монашеско пострижение.
В каноничната църковна практика досега не е решен и въпросът за каноничното положение на православната диаспора, тоест вярващите, живеещи извън географските предели на една поместна църква, тъй като този проблем в настоящия си вид възникна през XX век. Проектът на решението предвижда укрепване на взаимната помощ между православните чрез създаване в различни части на света на епископски събрания, в които с равни права участват всички канонични епископи, служещи в съответните региони.
Документът на тема "Календарният въпрос" по инициатива на РПЦ и със съответното решение на събранието на предстоятелите е изключен от дневния ред на събора".
Проектът за документ "Мисията на Православната църква в съвременния свят" е насочен не само към църковните чеда, но и към външния свят, като разкрива духовните причини за кризата в икономическия, политическия и социалния живот на много държави, свързани с отдалечаването на съвременното общество от основните нравствени ценности на християнството.
Въпреки злонамерено разпространяваните слухове, в документа "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят" по никакъв начин не утвърждава унията с римокатолиците, а инославните общности не се наричат равночестни или равноспасителни наред с Православната църква. Опасенията, че този документ цели да утвърди икуменизма като някакво учение, задължително за всички православни, нямат никакво основание. Самият израз "икуменическо движение" в документа се споменава само в исторически контекст за описване на реалии от миналото. Освен това в проекта на документа недвусмислено са определени единствено приемливите за Православната църква критерии за участие в междухристиянските контакти. Например, в него директно се казва, че отношенията на Православната църква с инославните общности "трябва да се основават на възможно най-бързото и най-обективно изясняване от тяхна страна на целия еклезиологичен въпрос и особено на учението за тайнствата, благодатта, свещенството и апостолското приемство". Що се отнася до отношенията със ССЦ, в документа се отбелязва, че Православната църква "не приема идеята за "равенство на конфесиите" и не може да възприеме единството на Църквата като междуконфесионален компромис."
В изявлението на МП се казва също, че влизането на РПЦ в тази междухристиянска организация става възможност едва след приемането на Торонтската декларация през 1950 г., която и до днес остава един от основополагащите й документи. Декларацията подчертава, че "ССЦ не е и никога не бива да става свръх-Църква", неговата цел е само "да способства за изучаването и обсъждането на въпросите за единството на Църквата". Изрично е подчертано, че "членството в Световния съвет на църквите не означава, че всяка църква трябва да разгледжа другите църкви-членове като църкви в истинския и пълен смисъл на тази дума... Нито една църква по силата на своето членство в ССЦ не е задължена да премълчава, съкращава или променя своето изповедание в неговата пълнота". (...) Приемането на тези принципи от ССЦ е предоставило на Православната църква възможност, без да съгрешава в нищо срещу своето вероучение, да свидетелства безпрепятствено за Христовата истина пред инославните християни, че възстановяването на богозаповяданото единство на християните е възможно само в лоното на Едната свята вселенска и апостолска Църква, каквато е Православната църква (което ясно е заявено и в подготвения проект за документ).
Изложените в "Торонтската декларация" принципи удовлетворяват изискванията, които според приетия от Архиерейския събор на РПЦ през 2000 г. документ за "Основните принципи на отношението на РПЦ към инославието" се изискват за членството на Руската църква в различни междухристиянски организации. Според този документ Московска патриаршия не може да бъде член на организации, в които "уставът, правилата или процедурата изискват отказ от вероучението или традициите на Православната църква", а "Православната църква няма възможност да свидетелства за себе си като за Едната свята вселенска и апостолска Църква" (чл. 5.2).
Според този документ "свидетелството не може да бъде монолог - то предполага слушащи, предполага общуване. Диалогът подразбира две страни, взаимна откритост за общение, готовност за разбиране". Очевидно е, че такъв диалог едва ли е възможен, ако една от неговите страни открито нарича другата еретично общество. Светейшият Московски патриарх Кирил неотдавна говори за това в своята проповед за Неделя на Православието: "Щом кажете на един човек, че е еретик, вие затварята всяка възможност за общуване с него - той престава да ви слуша и става ваш враг, тъй като не счита себе си за еретик и възприема тези думи като обида". Св. Марк Ефески на Фераро-Флорентийския събор едновременно с изобличаването на заблудите на латинството се обръщал към Римския папа с думите "Светейши отче" и "Блаженейши Папа на Стария Рим", а споровете на събора с католиците описва със следните думи: "Днес членовете на Тялото Господне, по-рано разделени и разсечени за дълги векове, бързат към взаимно единение!". Който иска да разбере как в действителност е мислил и постъпвал светецът, нека се запознае с книгата на архим. Амвросий (Погодин) «Святитель Марк Ефесский и Флорентийская уния», където са приведени неговите истински изказвания на Фераро-Флорентийския събор и след събора. Светителят правил всичко, за да убеди своите опоненти във взаимоуважителния диалог да се върнат към пътя на истината. Когато станало ясно, че това е невъзможно, той мъжествено се противопоставил на латините, защитавайки чистотата на Православието.
Именно така постъпва и Светейшият патриарх Кирил, ревностно защитавайки православната вяра и отстоявайки интересите на РПЦ в диалога с инославните, иноверните и невярващите. Отказът от този диалог би бил престъпление пред Бога, който заповяда на Своите апостоли: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал". Ако апостолите стояха затворени, странейки от всеки контакт с иноверци, проповедта на Евангелието никога не би излязла извън Сионската горница. Гнусенето от хора с друга вяра или други възгледи оприличава човека на фарисеите, чието главно опасение било: да не би да се осквернят от досега с тези, които според тях вярвали неправилно.
Именно на фарисеите, а не на апостолите и не на св. Марк Ефески се оприличават онези "ревнители на Православието", които днес смущават Божия народ с лъжливи разкази за уж готвещ се "антихристов събор". Делото на апостолите и на св. Марк Ефески продължават тези, които без страх влизат в диалог с инославните - не заради постигането на вероучителни компромиси, а заради свидетелството на чистотата и истината на православанта вяра, заради намирането на приемливи форми на взаимно съществуване, заради спасението на живота на гонените християни от Близкия Изток и Северна Африка, заради съвместната защита на семейството като осветен от Бога съюз между мъж и жена, заради защитата на живота на неродените младенци, заради мира на земята.
Също така трябва да бъде отбелязано, че приетият регламент за работата на Всеправославния събор изключва възможността на него да се разглеждат каквито и да е нови теми или документи, освен изброените по-горе шест. Нещо повече, според регламента поправки в споменатите документи, ако има необходимост от такава, ще се приемат изключително с единомислието на всички поместни църкви, което означава, че нито една поправка не може да бъде приета, ако дори една от поместните църкви, участващи в работата на събора, изяви своето несъгласие.
Подобен ред за приемането на решенията позволява на РПЦ да участва безпрепятствено в работата на Всеправославния събор без да се опасява, че на поместните църкви може да бъде наложено решение, несъгласно със светоотеческото учение и многовековното предание на Църквата. Този ред способства всячески предстоящият Велик и свят събор да приема решения в духа на строгата вярност към Свещеното Предание”.
Изявлението на Московска патриаршия завършва с призив към усилена молитва, „за да яви Господ Своята воля на членовете на предстоящия Велик и свят събор на Православната църква и неговото провеждане да укрепи единството на Православието, да послужи за благо на Христовата църква, за слава Божия, за запазване на православна вяра неповредена”.
