Само ден след края на срещата на предстоятелите на православните църкви в Женева започна публикуването на текстовете по седемте теми, определени да влязат в дневния ред на Всеправославния събор, който ще се проведе в дните от 17 до 26 юни 2016 г. на о. Крит, Гърция. Някои от текстовете са съставени преди десетилетия, както е например текстът за Брака и препятствия за сключването му, други като този за Автономията и начинът за нейното провъзгласяване са изработени през последните няколко години.
Предстоятелите решиха те да бъдат публикувани, за да не се разпространяват слухове за предстоящо "предателство" на православието, "отмяна на постите", "промяна на каноните" и др., което с особено усърдие се прави най-вече в зилотски среди.
Двери ще публикува на български език документите през близките дни.
Ето някои акценти в излезлите досега текстове. В документа "Автономията и начин на нейното провъзгласяване" се казва, че пътят за обявяването на една църква за автономна е следният: поместната църква, която иска автономия, подава молба до автокефалната църква, към която принадлежи, като излага "сериозните причини" да поиска автономия. Молбата се разглежда съборно от автокефалната църква и в случай на положителен отговор се издава томос, който определя географските граници на новата автономна църква. Предстоятелят на автономната църква не се записва в диптисите и се представлява на общоправославните и междухристиянските срещи от автокефалната църква. Получава миро от автокефалната църква. Една автокефална църква може да дава автономия само на църква, която спада към нейните географски канонични граници, а не извън тях. Този ред не важи за т. нар. православна диаспора.
В документа "Важността на поста и неговото спазване днес" се потвърждават всички пости, оформени през вековете и съблюдавани до днес в Православната църква, а именно: "Православната църква, като грижовна майка, е определила всичко полезно за спасението и постави свещените срокове на поста като богодарувана защита на новия живот на вярващите в Христос от всяко вражеско нападение. Като се опира на божествените отци, тя пази както и преди свещените апостолски постановления, съборните канони и свещени предания, винаги предлага свещените пости като най-добра аскетична пътека към духовното съвършенство и спасението на вярващите, и проповядва необходимостта от спазването на всички установени пости в Господнята година, тоест Великата четиридесетница, сряда и петък, които са записани в свещените канони, както и Рождественския пост, на св. Апостоли (Петров пост), Богородичния пост и еднодневните пости в деня на Въздвижението на Честния кръст, в навечерието на Богоявление и в деня на Отсичане честната глава на св. Йоан Предтеча, а също и постите, установени по пастирски съображения или спазвани по желание от вярващите".
Дава се възможност на всяка поместна църква да определи свои рамки, в които постът може да бъде облекчен по пастирски съображения за "случаите на телесна немощ, крайна необходимост или в тежки времена".
Спазването на определените от Църквата пости е условие за "редовното пристъпване към св. Причастие", което е същността на църковния живот: "Освен това всички верни на Църквата трябва да спазват свещените пости и въздържанието от храна след полунощ, когато ще пристъпват редовно към св. Причастие". Любопитна подробност е, че в руския превод на документите, публикуван засега в сайта "Православие и мир", формулировката за "редовно пристъпване към св. Причастие" липсва.
В документа "Тайнството брак и препятствията за него" се казва, че Църквата не признава за възможно за своите членове сключването на еднополови съюзи, както и всяка друга форма на съжителство, освен брака като доброволен съюз между мъж и жена. За тези нейни членове, които са встъпили в подобни съюзи, "се прилагат всички възможни пастирски усилия те да стигнат до истинско покаяние и любов, благословена от Църквата". Гражданският брак е отделен в друга точка и за него се казва, че той е регистриран според гражданския закон брак между мъж и жена, но няма сакраментален характер и се отличава от църковния брак. Църквата трябва да подходи пастирски отговорно към такива хора, за да разберат те ценността на църковното тайнство на брака и благословенията, които се получават чрез него.
Пречките за встъпване в брак са дадени в кратък, схематичен вид (което беше критикувано от Руския патриарх Кирил по време на срещата в Женева като недопустим подход към тази толкова важна и критична за обществото днес тема) и включват съответните степени на кръвното и на духовното родство, монашеското пострижение, неанулиран или неразторгнат предишен брак и др. Дава се възможност на всяка църква да проявява икономия в съответствие с църковните канони и в духа на пастирската разсъдителност.
Относно коментирания у нас през последните дни проблем за брак с инославни и иноверни, в документа се казва, че се прилага принципът на църковната акривия по отношение на брак между християнин и нехристиянин (иноверни), които не могат да сключат църковен брак. За брака между православни и инославни християни се предвижда прилагането на църковна икономия при условие, че "децата от този брак бъдат кръстени и възпитани в православната вяра".
В текста "Отношения на Православната църква с останалия християнски свят" е отделено специално внимание на случаите, когато една или повече от православните църкви решат да напуснат някой диалог или сесия на диалога, имайки предвид най-вече работата на комисията по православно-католическия диалог, който през последните години беше спрян заради разногласията между Цариградската и Московската патриаршия за смисъла на "първенството" в Православната църква. В документа се казва: "ако някоя поместна църква реши да не назначава свои представители за някой диалог или сесия на диалога, ако решението за това не е общоправославно, диалогът продължава. Преди началото на диалога или сесията отсъствието на някоя поместна църква трябва задължително да се обсъди в Православната комисия и по този начин да се изрази солидарността и единството на Православната църква.
Проблемите, които възникват по време на богословските дискусии в смесените богословски комисии, не винаги са достатъчно основание за едностранно оттегляне на представители или за окончателното прекъсване на участието на някоя поместна православна църква. По принцип следва да се избягва излизането на някоя църква от диалога и на общоправославно ниво да се полагат необходимите усилия участващата в този диалог Православна богословска комисия да бъде представена в пълнота. Ако една или няколко православни църкви откажат участие в заседанията на смесената богословска комисия за определен диалог, имайки сериозни еклезиологични, канонични, пастирски и нравствени съображения, то тази църква или църкви, според общоправославната практика, писмено известяват Вселенския патриарх и цялата Православна църква за своя отказ. В хода на по-нататъшното общоправославно обсъждане Вселенският патриарх изразява единодушния консенсус на Православните църкви за по-нататъшни действия, включвайки възможността за преоценка на развитието на конкретния богословски диалог, ако това единодушно бъде признато за необходимо".
Предстои публикуването на още три от съгласуваните текстове.
