На 11-15 януари 2016 г. се проведе Събрание на предстоятелите на Англиканската общност (100 милиона последователи), което беше предстоятелствано от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби. Основна тема беше бракът, като всички присъстващи подчертаха, че англиканите трябва да останат верни на Св. Писание и Предание на Църквата по въпроса за института на брака, който се разбира като съюз между мъж и жена.
Това е нов момент в позицията на Англиканската общност по въпроса за хомосексуалните бракове, тъй като Епископалната църква на САЩ и Канада, които са членове на Англиканската църква, въведоха самостоятелно църковно благословение за хомосексуалните бракове. Поради тази причина Англиканският архиепископ на Уганда Стенли Дагали постави като условие за участието си в срещата изключването от работата й на предстоятелите на епископалните църкви в САЩ и Канада, с които неговата църква прекъсна евхаристийно общение преди три години. Тъй като това не станало, той напуснал срещата на предстоятелите.
Англиканската църква има много вярващи в страните на африканския континент и техният брой непрекъснато се увеличава за разлика от членовете им в т. нар. традиционно християнски страни. В Африка англиканите провеждат активна и успешна мисия, затова и настроенията на африканските вярващи, които имат консервативни и патриархални възгледи, имат голямо значение за определянето на официалната политика на Англиканската църква.
На срещата на предстоятелите по предложение на Кентърбърийския архиепископ Джъстин Уелби е прието становище, в което изрично се казва, че бракът е съюз между мъж и жена, който е благословен от Църквата и продължава цял живот. За три години Епископалните църкви на САЩ и Канада се изключват от участие във всички органи на управление на Англиканската църква, нито ще имат право да участват в богословски диалози. За тези три години Кентърбърийският архиепископ ще се опита да ги върне към каноничното учение на църквата за брака.
Решението на епископалните църкви на САЩ и Канада да въведат хомосексуални църковни бракове постави Англиканската църква в ситуация на вътрешен разкол, но и я изолира от редица богословски диалози. Православни църкви като Руската, Кипърската и др. напуснаха смесените комисии за православно-англикански диалог, докато епископалните църкви не променят отношението си към брака. БПЦ отдавна не участва в тези диалози на православните църкви с неправославните християнски църкви и общности.
