Нашите сънародници в Мадрид и в гр. Сеговия – на 90 км. северно от испанската столица, тази година бяха щастливи да имат служба за Възкресение Христово в свой храм, отслужена от български свещеник. Свещ. Серафим Вълков, който от миналата есен полага усилия за създаване на български православни църковни общини в Мадрид и околни градове, засега е успял (както писахме и в Двери) да учреди общини в Сеговия и в Мадрид. В Сеговия римокатолическият епископ е предоставил храм, където българите да се събират за молитва; осигурена е възможност и за свещеника да ползва свещеническо общежитие при посещенията си там.
Така за Цветница, както и за Разпети петък, о. Серафим е служил в Сеговия при сравнително много на брой вярващи. От върбите край реката, опасваща града, набрали върбови клонки за Цветница. Това е било любопитно и за местните хора, понеже римокатолиците ползват маслинени клонки на техния празник.
За Великден двете български православни църковни общини са решили да се съберат заедно и да отпразнуват Христовото Възкресение в Сеговия. От Мадрид сънародниците ни са отишли там с автобус. За да не бъде пък всичко „за сметка“ на Сеговия, Мадридската община е участвала и с хора си в богослужението. Защото в Мадрид, макар и да нямат още място за богослужения, имат вече добър хор. Там има и няколко млади българи с богословско образование, които са много дейни в тези начинания.
Богомолците са помогнали на отеца да преобразува римокатолическия олтар за православно богослужение. Сложили са и големи православни икони, предоставени от българка-иконописец. По този начин храмът е заприличал поне малко на православен.
Започнали в 23:00 ч. с полунощницата. Въодушевлението – голямо. Певците се стараели да стоплят сърцата на сънародниците, дошли на първия си „български Великден“ в сърцето на Испания. Когато малко преди 24 ч. отецът се обърнал с призива „Приидите, приимите свет от невечерняго света!“, останал изумен – храмът се бил изпълнил до краен предел. Пейките отдавна били запълнени, правостоящи се тълпели по пътеките, при вратите. Всеки протягал ръка за пасхалния огън. Хората плачели от умиление. Защото всички те били български имигранти. Някои от тях вече много години живеят прокудени в „пуста чужбина“, но сега за пръв път Църквата стопля сърцата им, събира ги, дарява ги с вяра, с надежда, с любов.
Навън по време на литийното шествие и възвестяването на Христовото Възкресение целият площад, изпълнен с хора със запалени свещи в ръце, се разтърсил от мощното „Христос воскресе!“. Испанците от близките къщи и минаващите наблюдавали с възхита тази мистична гледка.
После о. Серафим споделил, че в тези прекрасни мигове разбрал както означава да си едновременно далеч от родината и толкова близко до нея.
Повечето от хората дошли с целите си семейства и останали до края на св. Литургия с децата си. Никой не искал да си тръгва, не желаел да напусне това свято място, където се чувства близо до Бога и под Неговия покров.
След това до разсъмване чистили храма от накапалия восък на свещите, но никой не се чувствал уморен или изтощен. Защото денят наистина бил велик!
