В заседанието на Св. Синод (събор) на йерархията на Гръцката църква (Гръцката църква не се нарича православна, понеже се смята за самопонятен православният й характер – бел. ред.) на 10 октомври са били избрани трима нови митрополити и двама епископи. Това са митрополитите на Гревена (или Гребена) Давид (Чумакас) (на снимката), на Мегара и Саламин Константин (Якумакис) и на Нова Йония (Неа Йония, квартал на Атина) Гавриил. Първите двама бяха досега архимандрити и техните хиротонии се проведоха в събота и неделя (11 и 12 октомври). Третият нов митрополит досега беше Диавлийски епископ като главен секретар на постоянния Св. Синод и той само ще бъде въдворен, защото няма нужда от ръкополагане.
Избрани са за нови епископи архимандрит Хрисант (Стелатос), който ще бъде викарен епископ на митрополита на Патра (в Пелопонес) с титла Керницки епископ, и архимандрит Климент (Коцомитис), който ще бъде викарий на архиепископа на Атина и ще носи титлата Метонски епископ. Ръкоположенията на двамата епископи ще станат в понеделник, 13 октомври, съответно в Патра и в Атина.
Въдворяването, т. е. встъпването в катедрата на новите митрополити ще стане едва след издаването на президентски указ за това, тъй като клириците (в това число и архиереите) на Гръцката църква са държавни служители, а митрополитите са от висак ранг, който изисква президентски указ.
Бел. ред.: Привидната масовост на този акт на гръцкия събор на йерархията се обяснява с големия брой архиереи, които тази църква има: 79 митрополити на действителна служба (съставящи събора на йерархията и имащи право на глас по общоцърковните дела), 11 „титулни” митрополити (които имат титлата, но нямат реална епархия понастоящем), 7 митрополити на покой, 7 викарни епископи и 4 „титулни” епископи (които нямат административни функции) или общо 108 архиереи на територия почти колкото тази на България. Наистина, Гърция има по-гляма територия от България, но пък на нейна територия има и няколко района, които са под пряката юрисдикция на Вселенска патриаршия: о-в Крит, островната група Додеканези (т. е. Дванадесетостровие), както и Атон.
Постоянният Св. Синод се състои от 12 члена, като 6 са от южните части на страната, а другите 6 – от северните части, освободени през 1913 г. от турско господство и наричани „Новите земи”. Синодът се нарича постоянен, понеже заседава почти постоянно, но съставът му се сменя всяка година на 1 септември, началото на църковната година. По този начин се дава възможност за по-честа ротация на митрополитите в този колкото важен и почетен, толкова и труден и ангажиращ времето ръководен орган.
Снимка: Dogma.gr
