Интересна съдба имат и трите ни катедрали в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия. И в трите държави те имат за небесни покровители светите братя Кирил и Методи. И трите са основани от български духовници и български православни християни, чиято съкровена воля е вписана в най-важните документи: че ще бъдат неразделни с майката Българска православна църква, ще са покорни на православните канони и на уставните разпоредби и ще признават духовната и административната епархийска власт.
И на трите места обаче в последните 30 години се появиха самозванци, които много желаеха да бъдат като владици. И ръководени от материални интереси, дадоха под съд епархията, митрополита, енорийския свещеник и ревностните православни българи, които държат за стария църковен ред.
Първото съдебно дело беше през 1985/86 г. в Мелбърн, Австралия. Причината беше, че самозванците не желаеха българската православна юрисдикция, Св. Синод на БПЦ и българския владика в Ню Йорк, към чиято юрисдикция Мелбърнската катедрала беше неразделна част. Наложи се съдията след прочитане на присъдата устно да отговори на зададения въпрос: „А ние, които загубихме делото, какво да правим и къде да отидем?”. Съдията ясно им каза: „Покайте се и митрополит Йосиф ще ви приеме назад. Ако не сте съгласни, постройте си друг храм и идете, където щете. Ако и това не приемете, откажете се от вярата си!”. Чукна с чукчето, стана и си отиде.
Вторият съд беше паметен с явната подкрепа на Българското правителство и държава през 1998/2000 г. в Ню Йорк. Групата самозванци също се ръководеха от материални цели. Те се подиграваха с енорийския свещеник и си мислеха, дори се убеждаваха един друг, че като не признават духовната власт, щом спечелят съда, ще могат да продадат скъпите имоти, закупени от предишните, вече покойни, митрополити Андрей на 101-ва улица и Йосиф (Диков) на 50-та улица в Ню Йорк, където е и епархийската катедрала; и че, като ги продадат, ще си разделят парите помежду си.
Федералният съд обаче отговори на апелацията им, че това е бил, е и ще си остане епархийски имот, контролиран от българския митрополит Йосиф (Босаков) като епархийски архиерей.
Третият съдебен процес беше за катедралата „Св. Кирил и Методий” в Торонто, Канада, и приключи на 24 септември 2014 г.
Група самозванци без страх от Бога и срам от православния ни хиляден български народ също нарушиха църковните канони и уставните разпоредби на майката БПЦ, епархията и катедралата „Св. Кирил и Методий”. Те се опитаха да отстранят епархийската власт, убедено действайки не като църковни люде, а като директори на цивилна корпорация, която не е подвластна на БПЦ и още по-малко на нейния митрополит. Въпросните наши сънародници (да, те са българи родом!) целяха овладяването на имота и затова не признаваха волята на множеството хора, които желаеха да се присъединят и да станат редовни членове на църковната ни общност при катедралата. Защото искаха с подвластното им малцинство да спечелят съда и да продадат имота, за да си разделят и парите.
Това не са празни приказки. Доказателствата за тези злонамерени планове са писмени и се пазят.
Съдята обаче, за наша радост, уважи декларацията на митрополит Йосиф, че катедралата ни в Торонто е в каноничен безпорядък и не светският съд, а църковният такъв трябва да надделее.
Съдята каза: „Амин!”. И възложи на митрополит Йосиф с предложената от него комисия да въведе каноничен ред в катедралата, като през януари 2015 г. свика общо-членско събрание. То съгласно устава на катедралата ще трябва да избере канонично църковно настоятелство, което след одобрението му от митрополита да поеме послушанието в ръководенето на катедралните църковни дела.
За съжаление цялото това беззаконие с воденето на светски съд струва триста хиляди канадски долара, които в най-лошия случай ще трябва да заплати самата ни катедрала в Торонто.
