В неделната сутрин на 18 май, на 73 години, след едногодишно боледуване от коварна болест, от този свят си отиде Ликургос Ангелопулос, един от най-видните музикоучители на Атинска архиепископия. Това печално събитие беше посрещнато с прискърбие не само от клира и вярващите на Църквата в Гърция, защото делото на г-н Ангелопулос отдавна надхвърли нейните граници.
Ликургос Ангелопулос е роден през 1941 г. в гр. Пиргос (от гр. „Кула”), западната част на Пелопонеския полуостров. Завършва право в Атинския университет и изучава църковно пеене при Симон Карас. Преподава източноцърковно пеене в Атинското музикално училище, а също и в музикалните училища „Филип Накас” и „Нико Скалкотас”. Ръководител е на училищата за църковна музика при митрополиите на Илиа, Фтиотида, както и при критската на Ретимно и Авлопотамос. От 1978 г. е водещ на радиопредаванията „Византийски църковни химни” (1978-1984) и „Из православната и източната музикална традиция”, в рамките на които представя изключително ценни материали, научни изследвания и събеседници.
От 1982 г. е протопсалт при храм „Св. вмца Ирина” (старата митрополитска църква) в центъра на Атина, основател и ръководител на Гръцкия византийски хор (Ελληνική βυζαντινή χορωδία), с който осъществява множество аудио-записи в Гърция и Франция, както и огромен брой концерти в Гърция, Европа, Америка, Азия и Африка. Благодарение на неуморната му научно-изследователска дейност голяма част от църковното музикално наследство на старите автори е извадено от забвение.
През 1994 г. Ликургос Ангелопулос е награден от Константинополския патриарх Вартоломей с офикията Архонт протопсалт на Константинополската патриаршия. Отличен е също от Йерусалимската патриаршия, както и от Финландската православна църква. През 2004 г. лично е награден със Сребърен кръст от президента на Република Гърция, а през 2006 г. – със Златен кръст на св. ап. Павел от Св. Синод на Атинска архиепископия.
Споменах в началото, че вестта за кончината на протопсалта Ликургос Ангелопулос опечали не само почитателите на византийската музикална традиция в съседна Гърция. Неговата отдаденост не беше само към църковното пеене, но и към огромния брой ученици, които идваха през годините от близо и далеч да се докоснат до впечатляващите му дарба, умения и знания. Голяма част от учениците му бяха от съседните православни страни, както и от далечни места на света. Той ги приемаше с любов и на никого не отказваше внимание, защото беше възприел апостолската мисия да преподава на другите и осъзнаваше, че те същите ще са апостолите на тази музикална традиция, когато се завърнат по домовете си. Плодовете на неговия труд днес изобилстват в страни като Сърбия, Румъния, Сирия, Ливан. Негови ученици са и някои от родните ни псалти.
До последния си дъх Ликургос Ангелопулос неизменно участваше в богослужението като клиросен певец. Повече от 30 години беше в служба на св. вмца Ирина. Само преди 2 недели службата за празника на едноименния й храм беше предстоявана от главата на Църквата в Гърция – Атинския архиепископ Йероним, а на клироса за последен път дирижираше г-н Ликургос Ангелопулос. Неговата кончина съвпадна с празника на св. Ирина по стар стил (18 май), като свидетелство за обичта на светицата към нейния верен служител.
Бог да го прости!
