От 10 до 19 май 2014 г. Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей е на посещение в Германия. То започна в Щутгарт, където той беше официално посрещнат от Вилфрид Кречман, министър-председател на провинция Баден-Вюртемберг (на снимката с Вселенския патриарх). След като беше вписан в златната книга на провинцията патр. Вартоломей изнесе доклад на тема „Загрижеността на Православната църква за екологичната криза“. Това е една от приоритетните теми на патриарха, поради което той нерядко е наричан и „зеленият патриарх“. Понеже и министър-председателят Kречман, който е и дълбоко вярващ римокатолик, и кметът на Щутгарт Фриц Кун са от Зелената партия, словото на високопоставения гост беше посрещнато с голям интерес. В него той изтъкна, че екологичният проблем е непосредствен приоритет на православието, поради което 1 септември, първият ден на църковната година, е обявен за ден на молитва за опазване на творението. Патриархът подчерта, че опазването на творението от вредната намеса на хората е дълг на християните. Той посочи и мерките, които се вземат в неговата юрисдикция: манастири развиват биологични стопанства съобразно екологичните методи, провеждат се семинари за околната среда, основан е институт, посветен на екологичните теми.
Негово Всесветейшество напомни, че още в кн. Битие, гл. 2 Бог е поверил творението на Адам и Ева, но след грехопадението хората се отдават на необмислени постъпки или нарушават хармонията на творението, водени от желанието си да притежават все повече, и така се отдалечават от Бога. В тази връзка той цитира св. Григорий Богослов: „Не се страхувай от напредъка, а от отчуждението“ (Беседа 25 – PG 35, 1224). Oсновна причина за екологичната криза е егоцентризмът. Нo както светът е дело на Божията любов, така и хората трябва да го съхраняват с любов и умерени действия. В това отношение много може да помогне и православното учение за въздържанието, за отказа от ненужна консумация, за връщане към Бога, което да позволи на човека да ползва, а не да експлоатира творението. Човешката съвест има огромна власт за предотвратяване на замърсяването на околната среда. Задачата на Църквата е в пробуждането на тази съвест, защото Църквата не може да действа с административни мерки.
На 11 май патр. Вартоломей отслужи заедно с много представители на събранието на православните епископи в Германия св. Литургия в храма „Св. Благовещение“ в Еслинген, известна като най-големият храм на гръцките християни извън тяхната родина. Въпреки многото посетители, организацията на това събитие беше впечатляваща, като главна роля в нея играеха доброволци от гръцките енории и дружества. Много от гръцките емигранти носеха традиционни носии. В своята проповед върху евангелското четиво за излекуването на разслабения във Витезда (Иоан, гл. 5) патриархът изтъкна, че парализата може да обхване и душата и че окончателното духовно излекуване е станало едва при втората среща на болния с Христос, Който му заръчал да не греши повече. В тази връзка проповедникът наблегна на необходимостта не само от църковни тайнства, но също и от дейно душегрижие от страна на клира. В същото време той обърна внимание, че всеки човек е в състояние решаващо да подобри или развали света. Науката и техниката са Божии дарове, чрез които могат да се лекуват болести и да се компенсират много слабости на нашето битие. Когато обаче липсва Божият Дух, когато Бог бива игнориран и се дава място на греха, тогава те водят хората към неизлечимо парализиране. В края на словото си патр. Вартоломей призова да се следва примерът на св. братя Кирил и Методий, които са направили Христовото благовестие достъпно за новопокръстените народи, за да ги заведат към Бога. Така и днешните духовници имат за задача да следват този пример и да лекуват духовната парализа на модерния човек, проповядвайки Христовото учение на всички народи. Затова Солунските братя са обявени за църковни отци на цяла Европа и на целия свят.
На последвалия официален обяд заедно с членове на събранието на православните епископи в Германия Константинополският патриарх отново изтъкна примера на равноапостолните братя, които са поели дълъг път, за да донесат светлината на Божието слово. Той подчерта важната задача на православните църкви в обгрижването на духовните нужди на растящата православна емиграция в Западна Европа. И въпреки че според него понастоящем в диаспората има много епископи на различни православни църкви, някои от които резидиращи в едни и същи градове, което не отговаря на църковната традиция, това се е наложило от практически съображения. Създаването на православно епископско събрание показва според патриарха, че административното деление не означава, че православието не е единно по форма и по съдържание.
Официалният повод за посещението е 50-годишният юбилей на гръцката митрополия в Германия. Наситената програма на най-старшия йерарх на Източноправославната църква предвижда посещения във Франкфурт, Бон, Берлин, Мюнхен, както и на бившия концлагер в Дахау. През тези дни той ще има срещи не само с църковните общини на своя диоцез, включващи около 500 000 християни, но също и с много политици, с представители на Римокатолическата и на евангелските църкви, както и с дейци на различни религии. С особен интерес се очакват резултатите от срещите му с германския канцлер Ангела Меркел и с президента на Германия пастор Гаук. Очаква се патриархът да обсъди с тях положението на християните в Турция. В това отношение министър-председателят на Баден-Вюртемберг Кречман разкритикува турското правителство, че все още не е отворило духовната школа на о-в Халки и подчерта, че пътят на Турция към Европа е отворен, ако се спазват и правата на религиозните малцинства. При неотдавнашното си посещение в Турция президентът Йоахим Гаук също намери много критични думи към правителството на Ердоган относно спазването на гражданските права.
