Докуменът Послание на срещата на предстоятелите на поместните православни църкви не беше подписан от представителя на Антиохийска патриаршия – митрополита на Буенос Айрес, Аржентина, Силуан. Той представляваше отсъстващия по болест, както беше обявено, Антиохийски патриарх Йоан Х. Като причина за неподписването се посочва невключването в официалните теми на разговорите по време на срещата на въпроса с църковната юрисдикция в Катар. Този въпрос предизвика дълъг и остър спор между Йерусалимската и Антиохийската патриаршия до степен да спрат общението помежду си. По-долу ексклузивно от наш кореспондент са предадени становищата на участващите в спора страни, включително на Кипърския архиепископ Хризостом, който предлага своето гостоприемство за преговори по проблема, и мнението на Вселенския патриарх Вартоломей по случая. Разговорите са проведени по време на последното заседание на срещата на предстоятелите в Истанбул, 8 март 2014 г.
Митрополитът на Буенос Айрес, Аржентина, Силуан (Антиохийска патриаршия): „С голямо смирение и братска обич се обръщам към всички вас. Ние с йерусалимци сме братя, църквите ни са сестри, живели две хилядолетия една до друга и сега един проблем ни раздели. Както при апостолските спорове, Йоан иска едно, Яков иска друго, а останалите десет слушат и недоумяват. Това положение, което е създадено между нашите две патриаршии, не бива да продължава. Ние съжаляваме, че заради политическите отношения на страните ни не можем да се посещаваме, да общуваме. Това, което се случи в Катар, трябва да бъде преодоляно. Ние сме едно и трябва да останем едно тяло, една Църква, едната свята, вселенска и апостолска Църква”.
Митрополитът на Бостра Сава (Антиохийска патриаршия): „Позволете ми да сложа пръста си в раната и да говоря открито, да назова нещата с тяхното истинско име. Братята от Йерусалимската патриаршия след 2000 години откриха, че територията на Катар им принадлежала в църковно-юрисдикционно отношение. Обърнахме се към Вселенската патриаршия за посредничество и направихме една среща в Атина под егидата на Министерството на външните работи на Гърция. Пергамският митрополит беше представител на Вселенска патриаршия там. Помолихме Йерусалимската патриаршия да промени титлата на своя архиепископ в Катар. Но първоначално месеци наред нямахме отговор от Йерусалимската патриаршия. След пет месеца получихме писмо, от което не личеше тази патриаршия да приема стореното в Атина. Напротив, Йерусалимският патриарх настояваше ние да оттеглим своя епископ от нашата канонична територия. Пожелахме да поставим въпроса на сегашната среща в самото начало, преди да започнем нашата работа, но не намерихме отклик тук. Дойдохме с най-добри намерения и с надеждата тук да се реши този въпрос. Сега не можем да се върнем в нашата църква и да се изправим пред народа и клира ни, без да им носим разрешение на проблема. Нашият народ така или иначе страда от сегашното политическо положение в нашите страни и тази болка наистина му идва в повече. Можем ли да им кажем, че сме се отказали от правата им, от правата на нашата църква? Надеждата ни беше в това свещено събрание. Молим ви да ни разберете, че ние очакваме от вас словото на истината”.
Йерусалимски патриарх Теофил: „С цялото си уважение към нашите братя искам да подчертая, че етнофилетизмът е осъден от Църквата. По време на срещата в МВнР в Атина не беше постигнато никакво споразумение. Катар е проекция на Саудитска Арабия и ако Антиохийската патриаршия не признава, че Саудитска Арабия е под йерусалимска юрисикция, тогава няма за какво да говорим”.
Константинополски патриарх Вартоломей: „Чухте, че двете страни настояват на своите позиции и се обвиняват една друга. Ние всички тук не можем да направим друго, освен да призовем двете църкви да продължат диалога помежду си и да намерят разрешение на спора си. Призоваваме помощта и молитвите на всички поместни православни църкви в тази насока”.
Кипърски архиепископ Хризостом ІІ: „Положителното в случая е, че в Катар няма нито един постоянен жител православен християнин. Всички православни там са временни работници, идващи от чужбина. Затова и целият проблем ми изглежда напълно изкуствен. Предлагам четирите православни църкви от Близкия Изток да се съберем и да спомогнем за разрешаването на този въпрос” (има предвид църквите на Александрия, Антиохия, Йерусалим и Кипър – бел. ред.).
Митрополит Силуан: „Благодаря на Кипърския архиепископ за предложението, но трябва с голяма болка да ви заявя, че при това отношение ние няма да можем да подпишем заключителните документи и да служим утре заедно с вас”.
Патриарх Вартоломей: „Това не съм очаквал, след като три дена работихме заедно, обсъждахме и се споразумяхме за тези документи, които сега ще подпишем. А утре да не служите с нас – аз не виждам никакво основание за такова отношение и ви моля да се обадите на вашия патриарх и да дойдете утре с нас на светата Литургия”.
В крайна сметка антиохийските представители нито подписаха заключителните документи, нито участваха в общата Литургия в Неделя на православието. На фона на засвидетелстваното единство на православните църкви се видя отворената рана в тялото на православието, която е ново предизвикателство пред ръководителите на отделните църкви и особено пред някои от тях. Защото обвинението във филетизъм е лесно, но никоя православна църква не е застрахована срещу тази болест.
