В Руската църква активно се коментира проекто-текстът на Междусъборното присъствие на МПЦ „За подготовката за св. причастие”. Според утвърдилата се вече от няколко години традиция членовете на комисията на Междусъборното присъствие, възглавявана от патриарх Кирил, изготвят предложения за документи по важни за църковния живот въпроси. Преди да се гласуват от Архиерейския събор, те се подлагат на публично обсъждане в епархиите в страната, в православните сайтове, в богословските учебни заведения. Изказаните мнения се резюмират и се нанасят съответните поправки в проекто-текстовете.
В момента най-активно обсъжданият документ е „За подготовката за св. причастие”. Поредната дискусия върху него протече през изминалата седмица в Санкт Петербург. Участниците са изтъкнали практическия характер на проекта и са откроили задачата за уеднаквяване на църковната практика в Руската църква, която силно се отличава в града и провинцията, в манастирите и градските енории.
„Има напрежение между традицията на рядкото причастяване, започваща още от 17 век, и честото причастие, възможността за което е обоснована от светителите Теофан Затворник и Йоан Кронщадски и е утвърдена в практиката на Задграничната църква. Именно заради разрешаването на това напрежение са въведени варианти за продължителността на поста и обема на молитвеното правило. Компромис може да се нарече и отслабването на връзката между изповедта и причастието”.
Според участвалите клирици документът трябва да дава в определени случаи по-ясни указания за духовниците - кого не бива да допускат към причастие. За разлика от много поместни църкви в Московската патриаршия няма обособен институт на духовниците-изповедници: изповедта тук може да се приема от всеки служещ свещеник.
Критика на историческата и богословската част на документа направи прот. Георги Митрофанов. Той подчерта, че много елементи в подготовката за причастие, свързани с постенето и изповедта, са се появили в Църквата много късно и са пряко свързани с националната традиция.
„Евхаристията е на първо място „общо дело”, единение на християнската община в Христос. И въпреки че трябва да се израсне до идеята за съборността на Църквата, още от днес е необходимо да се възстановява общностният живот в енориите и да се повишава нивото на богословско образование на миряните”, е мнението на прот. Евгений Горячев.
Като достойнство на документа беше изтъкнато утвърждаването на две богослужебни практики: извършването на вечерня на божествената литургия на Преждеосвещените дарове и причастяването на миряните по време на Светлата седмица. Сред другите най-дискутирани постановки от документа са:
1) Изискванията за подготовка за причастие и честотата на приобщаване със св. тайни се определя от духовника, а зависи от духовно-нравственото състояние на вярващия и обективните условия на неговия живот.
2) Подготовката за причастие се състои от еднодневен (за причастяващите се по-често от един път месечно) и тридневен (за причастяващите се няколко пъти в годината) пост, четенето на определено молитвено правило и посещаване на богослужението в навечерието на деня за причастие.
3) Спазвалите Великия пост християни през периода на Светлата седмица пристъпват към причастие, ограничавайки поста до неприемане на храна след полунощ.
4) Евхаристийният пост е канонически задължителен, но неговите изисквания не се разпростират върху болните. Каноничното право предписва в периода на подготовка съпрузите да се въздържат от интимно обущаване в продължение на едно денонощие.
5) Изповедта преди причастието е важна част от подготовката. Тя свидетелства за липсата на канонични препятствия за участие в евхаристията.
6) Църквата не лишава от приобщаване със св. тайни съпрузите в законен брачен съюз за разлика от свободно съжителстващите.
7) Продължителността и съдържанието на подготовката на детето за причастие се определя от родителите в консултация с духовника, като трябва да се отчитат възрастта, здравето и степента на въцърковеност на детето.
Сред другите изпратени за обсъждане в епархиите документи са „За християнското погребение на починалите”, „Въвеждане на ред в практиката за извършването на браковете (и в частност, повторните)”, „За по-нататъшните мерки за излекуване на последствията от църковното разделение през 17 век” и „Концепция на Руската православна църква за утвърждаване на трезвеността и профилактиката на алкохолизма”. Общоцърковната дискусия по предложените документи трябва да приключи на 20 ноември.
На снимката: Междусъборното присъствие
