Архиерейският събор на Руската православна църква, който заседава през тези дни в Москва, взе решение да причисли към лика на общопочитаните светии преп. Далмат Исетски (1594-1697). Въпросът за неговата всецърковна прослава беше разгледан и одобрен единодушно през май 2012 г. от Синодалната комисия по канонизациите. Преп. Далмат Исетски се почита на местно ниво в Курганска епархия, но сега името му ще бъде включено в официалния църковен календар на Московска патриаршия. Молитвената почит към него отдавна е излязла извън границите на епархията, се казва в мотивите на синодалната комисия, а частици от неговите св. мощи се пазят в десетки храмове в различни епархии.
Преп. Далмат (Димитрий Мокринский) се родил през 1594 г. в град Березов. Приел монашество в Невянския манастир с името Далмат. Бил много образован и се отличавал с дълбока вяра, заради което братството решило да го назначи за "строител на обителта", т. е. да се грижи за благоустройството и развитието на манастира. Той обаче не желаел да приеме това издигане и, стремейки се към уединение, тайно напуснал Невянския манастир и се заселил в пещера на един хълм. Земята, на която се заселил преподобният, била собственост на татарския мурз (аристократ) Илигей, който на два пъти се опитал да изгони монаха от своите владения. Но след втория опит в съновидение му се явила св. Богородица и му заповядала да не гони стареца.
През 1651 г. преп. Далмат се обърнал с молба към цар Алексий Михайлович да дари земя за издръжката на манастира, който той бил основал. По онова време преп. Далмат и братята били построили дървен параклис, килия и ограда, но те били опожарени и унищожени от разбойници. Неопожарена останала само иконата Успение на Пресвета Богородица. Оттогава тя се счита за закрилница на Далматовския манастир. Скоро около преп. Далмат започнали да се събират нови съмишленици и манастирът се възродил.
Преп. Далмат живял в тежки години на нашествия и бедствия. Два пъти пред очите му манастирът бил сриван до основи и два пъти се възраждал, няколко пъти и той самият бил близко до смъртта. До края на живота си той останал прост монах, въпреки че бил основател на манастира. Авторитетът му сред братството обаче бил огромен и въпреки че не бил игумен, решавал всички възникващи спорни въпроси, строго съблюдавайки църковните канони и традиция. Починал на 103 години на 25 юни и бил погребан в гроб, който самият той бил приготвил приживе. Чудесата на гроба му били многобройни, а през 19 век те започнали да се записват. През годините братята старателно пазели вещите на преподобния - неговата монашеска мантия и клобук (шапка с наметка, с було; думата "клобук" е от тюркски произход и е сродна с "калпак" - б. р.), а също и шлемът и ризницата, подарени му от мурз Илигей в знак на помирение.
Паметта на преп. Далмат ще се чества на 25 юни/8 юли и 24 юни/6 август.
