На 7 януари 2013 г., Ивановден, на 80-годишна възраст е починал архиепископът на епархията за централнорумънските окръзи Бузъу и Вранча Епифаний (Норочел). Видният йерарх на Румънската православна църква беше възпитаник на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, тогава приемник на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". И през целия си живот той пазеше прекрасни спомени от своите младежки студентски години, когато заедно със сънародника си Виктор Хин, после свещеник, учат богословие у нас при ректорството на Макариополски еп. Николай и професорите Б. Пиперов, Хр. Гяуров, Д. Дюлгеров, Ил. Цоневски, Б. Маринов, акад. протопрезв. Ст. Цанков, акад. Ив. Снегаров, акад. прот. Ив. Гошев, Г. Пашев и др. Последната си възможност да прояви за сетен път своята признателност към Българската православна църква и българския народ архиеп. Епифаний намери при посещението в неговата архиепископия на група от над 50 души студенти от Софийския факултет, водени от проф. Иван Желев и протодякон Кирил Синев на поклонение на православните светини в съседна Румъния. Истински бащински прием оказа той на студентите. Неофициално се разбра, че владиката е излязъл от болницата, където е бил на лечение, за да може да посрещне гостите от България. Лично ги запозна с историята на епархията, със светините и забележителностите в нея, с епархийския музей. Предложи обяд на цялата група, а след това лично раздаде подаръци на всички участници в поклонничеството. Така българските студенти го запомниха като един прекрасен приятел на България и нейната Църква. Малко само български изрази още помнеше и употребяваше, но сърдечността улесняваше общуването.
Архиеп. Епифаний е роден на 14 декември 1932 г. в Североизточна Румъния. Постъпил на 16 г. послушник в манастир, където след няколко години станал монах и бил изпратен да се учи в духовната семинария на манастира Нямц. След това учи висшите богословски науки в Букурещ, София и Загорск (Сергиев посад, Русия). Бил е учител и ректор на Нямецката семинария, игумен на Нямецкия манастир и през 1975 г. е ръкоположен за викарен епископ на архиепископията на Томи (Кюстенджа). На 4 юли 1982 г. е избран за епископ на Бузъу и Вранча (град, известен у нас с катастрофалното земетресение от 4 март 1977 г.- б. р.). Тази епископия през 2009 г. е въздигната в ранг архиепископия, съответно и архиереят й получава титлата архиепископ.
Покойният йерарх развива голяма пастирска дейност: основава манастири, обновява съществуващи (днес общо 33 манастира и скитове), ръководи изграждането на нови храмове, издава православна книжнина. Само той има издадени редица трудове, сред които и такива, посветени на българската църковна история. В епархията си е посрещал както Българския патриарх Максим, така също много архиереи, клирици и миряни на БПЦ. Много пъти при него гост е бивал епископ и после митрополит Иларион Доростолски, но също братски е посрещал Дометиан Видински, Неофит Русенски и др. Той насърчаваше духовния обмен между двете сестри-църкви и сегашното му отхождане при Бога ще остави празно място в двустранните ни отношения.
Опелото ще бъде извършено на 10 януари 2013 г. от 11 ч. в архиепископската катедрала в Бузъу, построена с неговите усилия, в която ще бъде и погребан.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му!
