Московският и на цяла Русия патриарх Кирил поздрави своите съотечественици и паството на Руската църква с Рождество Христово по стар стил - 7 януари. Той постави два акцента, свързани с дискусионни проблеми в руското общество през последната година: осиновяването на деца-сираци и агресивното отношение на някои атеистични кръгове към Църквата и обратно. Патриархът призова християните да не възприемат невярващите в Христа като врагове на Църквата, а като свои братя и сестри, заради които Господ се роди. Той се обърна и към всички хора, които имат възможност, да предприемат смелата стъпка и да осиновят деца-сираци. Този проблем е особено дискусионен в Русия през изминалите месеци, като кулминацията беше законовата забрана американци да осиновяват руски деца.
В своето телевизионно обръщение от храма "Христос Спасител", адресирано както към вярващите, така и към тези, които тепърва откриват смисъла на Рождество Христово, патриарх Кирил каза:
"Всяка година, когато се докоснем до този празник и се стараем да проникнем в смисъла на събитието, в чиято чест той е установен, можем да свидетелстваме, че се докосваме до тайна - тайната на раждането на Бога, тайната на влизането на Бога в човешката история. По забележителен начин говори за това св. Йоан Златоуст: "Бог стана човек, не преставайки да бъде Бог. Този, Когото не вмества вселената, вместиха яслите". И наистина, невместимият във вселената Бог, Творецът на света, Творецът на всяко битие, което ни заобикаля, става един от нас, влиза в плът и кръв в човешката история.
От самото начало това непостижимо събитие е възприемано различно от хората. Едни Го срещнали с радост, с надежда, с любов. Това били витлеемските пастири, източните мъдреди, тези, които били около Спасителя - Дева Мария, годеникът й Йосиф. И навярно е имало още хора, които с открита душа, с чисто сърце гледали Младенеца, родил се по чуден начин във витлеемската пещера.
А имало и такива, които от самото начало не приели Христа - същите хора, които не пуснали Дева Мария и Йосиф да пренощуват, тези, които нямали място за тях. Те не искали да пуснат тези хора от улицата, за да не нарушат техния покой, да не създават трудности, дискомфорт в техния живот. Имало и други хора, за които раждането на Спасителя било предизвикателство не само за тяхното благополучие, но и власт, могъщество и най-важното - за греховния им начин на живот.
За последните 2000 години практически нищо не се е променило. Светът се дели на такива, които с радост приемат Спасителя, които свързват с Него своя живот, които Му отдават своя разум, своето сърце и намират в Него мир, покой, радост, смисъл на живота. Но има и хора, които не могат да приемат Спасителя, защото за тях това означава да преразгледат обичайния си начин на живот, да се откажат от някакви свои представи, които са им скъпи, близки. Защото понякога приемането на Христос изисква не само умозрително съгласяване с факта на Неговото въплъщение, но и промяна на живота, а много хора не са готови за такава промяна.
През дългите векове на своята история Църквата се е сблъсквала и с едните, и с другите. Тези, които не приемат Христос, не са врагове на Църквата - те са същите тези братя и сестри, заради които Господ дойде. И задачата на християнина, задачата на Църквата е да накара тези, които смятат себе си за неспособни да повярват и приемат Христос, да повярват и да Го приемат с цялото си сърце, осъзнавайки, че Господ е дошъл заради тях.
Но ето на какво още ни учи историята, свързана с Христовото рождество, събитията около Неговото раждане. Ако Господ е бил приет от пастирите, от простите хора, то не значи ли това, че и ние днес трябва да Го търсим не там, където има блясък и злато, не там, където е могъществото и силата, а там, където има слабост и нужда? Ето защо Господ се обръща към Своите последователи и казва, че за достигането на царството Божие трябва да посещаваме болни, затворници, да споделим своите възможности с тези, които се нуждаят от помощта ни (Мат. 25:34-40), а това на първо място са инвалидите, възрастните хора, децата.
И ето, именно за децата бих искал да говоря в тези дни. У нас има много деца, които нямат родители, дори при живи родители. Колко е важно, нашият народ с радост, с особено чувство на благодарност към Бога да приема в своето семейство сираци, давайки им не само покрив и възпитание, но и своята любов. "Не пречете на децата да дойдат при Мене", казва Господ (Мат. 19:14). Тези думи би трябвало да ни покажат, колко важни са децата в Божиите очи.
Именно във връзка с празника на Христовото Рождество бих искал да се обърна с молба към всички, които могат да направят тази важна стъпка в живота си и да осиновят деца, да подкрепят сираците - направете тази стъпка. В нашата страна не бива да има сираци. Тези, които нямат родители, трябва да ги намерят сред добрите, честни и отзивчиви хора.
Нека Божието благословение пребивава с всички вас, да укрепва всеки от вас по пътя на християнския живот. А за тези, които сега се приближават до разбирането на тайната на Рождеството, а заедно с нея и към познаването на Бога, аз желая успех в това непросто, но спасително пътуване към истинския смисъл на живота, който се открива пред нас с раждането на Спасителя Христос.
Още един път ви поздравявам и Божието благословение да бъде с всички нас.
