Св. Синод на Константинополската църква причисли към лика на светците преп. Никифор Прокажени (в света Николай Дзаникакис). Св. Никифор се родил в селско семейство в критското село Сирикари. На 13 години се разболява от проказа. По онова време (нач. на 20-ти век) критяните изпращали прокажените на полуостров Спиналонга, затова, когато на 16 години болестта му станала видима, Николай заминал за Александрия, където продължил да работи като бръснар. Когато проказата започнала да се разпространява по лицето и ръцете му, един йерей го посъветвал да отиде на о. Хиос, където имало лепрозорий (социално заведение за лечение на прокажени), построен от преп. Антим Вайянос.
Николай пристигнал в Хиос през 1914 г. на възраст 24 години. Там за Николай се открила възможност да се усъвършенства в добродетелите. Той работел в градините, бил певец в храма. Молел се денонощно. После заради болестта той загубил зрението си. През 1965 г. прокажените били преместени в лепрозория "Св. Варвара" в атинския район Егалео. Заради безграничното си търпение и любов към ближните Господ му дал дара на пророчеството и утешението на страдащите. Познаващите го разказват, че през живота си не бил наскърбил нито едно сърце. Когато на 4 януари 1964 г. той починал, от мощите му излизало благоухание. Многочислените чудеса, случили се по неговите молитви, били записани от ученика на преподобния отец Евмений и вярващите.
