Митрополитът на Сятиста и Сисани Павел, който неотдавна осъди обвързването на Църквата с крайнодясната гръцка партия "Хриси авги" и заяви, че православието няма нужда от силови защитници, предизвика гневната реакция на консервативни среди в Гръцката църква. Той беше обвинен, че защитава богохулната пиеса, която стана повод за сблъсъци между екстремисти от партията и работещи в атинския театър, както и че предава Православието. В отворено писмо, публикувано в Amen.gr, митр. Павел отговаря на своите критици и отново заявява, че критикувайки насилието като начин за защита на християнската истина, той не защитава въпросното богохулно произведение:
"...Отново използвате лъжливи аргументи. Моята позиция за това наистина богохулно произведение не е в ничия угода и тя беше наистина категорична - изкуството и вулгарността нямат нищо общо, изказах се ясно и за художествената стойност на произведението. Значи вие оспорвате тезата, че който няма любов, не може да се нарича християнин? Оплакванията си отправете към св. евангелист Йоан. Изброявате исторически събития, за да отмените Евангелието?! Но забравяте някои ключови детайли, които променят нещата. Когато папа-Влахавас уби първия турчин, той не сложи отново епитрахил, както и много други свещеници в онази епоха. Чувствал е, че въпреки че се борил за вярата и за родината си, свещеническата му съвест НЕ му е позволявала да служи отново (о. Евтим или Тимо Влахавас, роден в с. Смоляни, Централна Гърция, е син на влашки хайдутин в района; ръкоположен за свещеник, той след смъртта на баща си изоставя свещеническото служение и става също хайдутин, дори оглавява обединеното от него хайдутско движение в Гърция, подпомаган от Русия; заловен и убит от Али-паша в Янина през 1809 г. - б. р.). Още малко и ще кажете, че Христос е заблудил, разделил и объркал Своите апостоли, когато отхвърлил защитата и ножа на Петър. Аз предпочитам да бъда с Христос, а не с Петър. Божието име се хули сред езичниците основно заради нашето поведение, а не заради атеистите. Заради подвеждането на Църквата към (чужда) идеология. Нашата греховност затваря пътя на езичниците. Говорите за изповядване на вярата. Аз вярвам, че моят текст представлява именно такова изповедание на вярата и вярно определение за Православието в противовес на обърканото "хрисавгитско православие", за което вие изобщо не споменавате. Църквата на Христос не се страхува нито от атеистите, нито от богохулниците и не е заплашена от тях, защото надеждата й е в Живия Бог. Заплашени са обаче вярващите от това да започнат да смятат за православна една антихристиянска вяра и учение. Христос не може да бъде защитаван по такъв вулгарен начин, какъвто слушахме по телевизионните канали, и с такова невероятно унижение на човешката личност...
Не съм искал от никого да ме следва, защото не търся последователи. Не принадлежа към никой лагер, но към Църквата на Христос. Без да разбирате, сами се издавате. Свободни сте да ходите, където и с които искате. С Божията благодат придобих свободата си и не я продавам на никого. Мога да ви обичам и когато вие не ме обичате. Мога да ви уважавам и когато не ме уважавате. Но не мога да не се спра на завършека на вашето обвинение - той е забележителен и ще го цитирам дословно: "Ами ако хрисавгитите дойдат при нас? Ще ги приемем, разбира се, защото, когато къщата ти гори, не гледаш дали е вярващ този, който ти носи вода, но гледате заедно да угасите огъня!" По-откровен край не би могло да има. А ако те вместо вода хвърлят бензин в огъня, за да стане по-голям? Ами ако, като загасят огъня, влязат в къщата ви, настанят се там, а вас ви изгонят? Тези, които каните да гасят огъня с вас, говорят за християнството, което разрушило Гърция. Радвайте им се! Що се отнася до мене, между двама варвари аз няма да избера нито един".
Характерна особеност на гръцкия църковен живот е наличието на диалог, който много често се води публично. Често срещано явление е представители на висшия клир да разговарят или спорят чрез медиите (лични блогове, вестници или църковни сайтове) със свои опоненти - както сред миряните, така и сред своите събратя. Неотдавна по подобен начин протече изключително интересен публичен диспут върху важни богословски проблеми между Пергамския митр. Йоан Зизюлас и Навпактския митр. Йеротей Влахос.
