Различни възгледи за произхода на света бяха обсъждани на състоялата се в Женева среща на физици, богослови и философи. Повод за срещата беше наскоро откритият бозон Хигс, за който представители на ЦЕРН съобщиха на пресконференция на 4 юли.
Сега, след като това научно откритие приближи физиците повече до първите мигове след Големия взрив, ЦЕРН отвори вратите си за учените, които се придържат към по-различни възгледи за произхода на Вселената, съобщава сайтът „Богослов.ру“, позовавайки се на Periodista Digital.
Самата идея за времето преди Големия взрив е територия, където законите на физиката не работят. Според участниците в срещата дискусиите в тази област дават възможност на учените–физици и богословите да започнат по-добре да се разбират.
В хода на съвещанието ябълка на раздора стана въпросът за „несъвместимостта“ на науката и религията. Част от аудиторията се обявиха за християни. Сред тях беше и професорът по математика на Оксфордския университет Джон Ленокс, който смята, че самият факт, че човек може да се занимава с наука, е свидетелство за съществуването на Бога. „Ако атеистите са прави, че разумът прави науката, то в такъв случай тя е продукт на неуправляем безсмислен процес“, заяви Ленокс.
Един от първите учени, работили върху теорията за разширяващата се вселена, е професорът от Католическия университет в Льовен свещеник Жорж Леметр. През 1931 г. той предлага тезата, че разширяването на вселената е започнало в определена времева точка. Теорията на Леметр за еволюцията на света от „първоначален атом“ е наречена „Големият взрив“ и това название е останало в науката доднес.
Един от изводите, който беше направен в хода на срещата, беше, че религиозните представи не добавят нищо ново в науката, но формират мирогледа. Независимо от различието във възгледите изводите на философията и богословието биха могли да помогнат на физиците по-ефективно да решават фундаменталните въпроси.
